Този път повод да мисля това ми даде една книга, която купих неотдавна и чета с наслаждение. Харесвам я, защото ми създава чувство на радост и желание да мисля и да действам.
Книгата е „Пътеводител на дивите места”.
Формата на разказване „пътеводител” ме изпълва с дълбока симпатия, и това е несъмнено така за всеки почитател на Дъглас Адамс.
Макар че пътеводителят в тесния книжовен смисъл на думата трябва да бъде служебно, помощно, техническо четиво, книгата на Оля и Живко е нещо много повече. Кратките истории са овладяни и умело написани, но ме вълнуват и ме карат да мечтая.
Докато чета, аз виждам как България се разгъва и се разширява, и с търпеливо удоволствие показва своите безценни скъпоценности. Това са тайни, които си стоят по местата и са за всеки, но можеш да ги получиш само при поискване. Само да слезеш от главния път… или само да видиш снимка и да решиш да отидеш на мястото, където е направена… или само да намериш своя спътник, с когото да откривате заедно дивите места.
Много внимавам да не взема да се превъзнасям и да напиша нещо лигаво за тази книга, в която няма нито една глупава или фалшива дума. Нека само да кажа – удивена съм от това колко неизбродна е земята ни, как нагоре към върховете и надолу в пещерите, и по равните поляни можеш да ходиш и да откриваш света, и колко е хубаво, че Оля и Живко водят децата си и планират, и пътуват, и пишат, и се изненадват, и фотографират, и разказват, и… Радост и възхищение!
Не мога да се сдържа, и няма. Казвам си го: Оля Стоянова ми е любима поетеса. Докато търсех любимото си нейно стихотворение „Проза”, за гърлото ме хвана ето това и тук ще цитирам него:
Иконостас
Тишината прояде
картините на стената –
старият младоженец въздъхна,
хвана баба ми под ръка
и каза:
– Да вървим.
Тук вече никого
не познавам…
Книгата „Пътеводител на дивите места” е ясна и полезна, и също така наситена с поезия. Случаен цитат – първият абзац от страницата, която ей така отворих. Ето какво се падна:
„Есента в Гложене е мека и местните хора казват, че настъпва почти незабележимо. Първо узряват ябълките, после по наведените хълмове една след друга изникват копи със сено. Лятото си е тръгнало, когато гората над Гложене напълно смени цвета си.”
Също като „Пътеводителя” на Дъглас Адамс и тук има невероятни неща, по друг начин невероятни, и също така се очакват продължения. Защото, както казват авторите, „Дивите места се колекционират цял живот.”
Мария Донева 