Всяка пролет някой се съмнява
в компетентността на цветовете.
„Подраняват!“ или „Закъсняват!“
Или едновременно и двете?
„Ами ако падне сняг?“ „Или
ако вихър някакъв се вдигне?“
„А ако изобщо не вали!“
Ами ако пролет не пристигне?
„Ама че година!“ Всеки път.
Дъжд, поледица, вихрушки, суша…
А пък цветовете си цъфтят,
нашето мърморене не слушат.
Всеки цвят гайлето си бере,
но не се отказва и успява.
Аз работя друго, но добре
ще е също като тях да правя.
Миналата седмица бях на път и не си взех компютъра, затова ми се събраха статиите от миналата и от тази седмица, сега ще сложа линкове към тях.
За „Извън обхват“, дългоочакваната втора книга на Евгени Черепов.
Каталог от разговорите ни на маса в последните 30 години
За „Жената, която обичаше насекоми“
Четири века живот сред насекомите
За „Кратка история на операта. От Монтеверди до Моцарт – I том“
(Не)кратка история на операта през вековете
+ епизод от подкаста за Селя Ахава
За „А като Антарктида. Поглед от другата страна“
Да можеше и учебниците да бъдат такива!
+ епизод от подкаста за енциклопедията за Антарктида
Старо стихотворение.
Стара любима дреха.
Аз не съм вече същата,
но откъде се взеха
преспи от пресни спомени,
болки, за час заспали,
а във дланта ми – порив
някого да погали.
Остро и сладко чувство,
без цел, без намерение,
тайно писмо до себе си
в старо стихотворение.
От самото начало, още докато тръгвах на път, се чувствах добре. Нула напрежение. Бих искала да се чувствам винаги така.
Срещите бяха приказни. Уютни и открити. Говорихме за различни неща, общо беше само чувството за разбирателство. Надя Жечева в Стралджа; Яна Кършийска и Антон Димитров в Бургас, и всеки човек, един по един и всички заедно, с които заедно малко си поревахме и повече се посмяхме…
Нямам чувство, че съм си тръгнала от там.
Добавям по няколко снимки, взети от Фейсбук и от БТА.
Благодаря!
Имам нова книга. На 19 февруари ще излезе от печат любовната поема „Писмото на мравката“ с нечувано красиви илюстрации от Елена Панайотова, със знака на ИК „Жанет 45“ и с нещо важно за казване на хората, които искат да се влюбят и на хората, които вече са се срещнали и ще се обичат цял живот.
Ето:
По този повод ми дойде на ум нещо. Проверих и да, вярно е. Гледайте сега какво съвпадение се случи при мен.
Първата ми книга в Жанет 45 „Има страшно“ излезе през 2005 – преди 19 години.
От тогава до сега, заедно с мравката, съм написала 19 книги, издадени там.
А също станаха и 19 книги на Джулия Доналдсън, които съм превела и са излезли в Жанет 45.
19 – 19 – 19! Чудо!
Обаждам се мигом на Гери да й кажа за съвпадението и да я питам кога да очакваме новата книга, а тя ми вика: Преди малко проверихме. Ще излезе на 19 февруари!
Едно голямо и празнично чувство ме е обзело и съм толкова благодарна. Искам да кажа на Божана Апостолова и на Манол Пейков колко важно е за мен, че толкова години работим заедно, точно с тези колеги и приятели.
Хайде, още пет пъти по толкова, и после ще видим 🙂
Благодаря ти, че ми пращаш сънища,
в които майка ходи и се смее.
Така си мисля, че ми е простено,
че лошо и неправилно живея.
Благодаря за щедрия подарък
да си припомня сладкия й глас.
Че във съня ми някой там ме вижда
във най-доброто ми възможно аз.
Получих покана да отида в Бургас.
Поканата беше в бутилка заедно с охлювчета и мидички от бургаския плаж, и беше толкова чаровна и прекрасна, че ето ме на, в петък ще бъда там!
Община Бургас, Регионална библиотека „Пейо Яворов“ и
издателство Жанет 45 Ви канят на среща с Мария Донева, която за първи път гостува в красивата и уютна бургаска библиотека – Регионална библиотека „Пейо Яворов“.
Ще чуете стихотворения от нейната последна книга „Боядисвам в бяло лятото“ и може би от други нейни любими книги. Ако се падне да е мразовит февруарски ден, отидете да ви стоплят думите на Мария Донева и Антон Димитров.
Очакваме Ви на 16 февруари, петък в 18:30 часа в Център за съвременно изкуство и библиотека Бургас.
Вход свободен!
Идват, идват на ята!
Това са три картонени бебешки книжки от Аксел Шефлър – да, той е написал стихотворенията и е нарисувал картинките.
Аз ги преведох и издателство „Фют“ ги издаде, и ето ги, с кудкудякане, мучене и (какво прави козленцето? А?) идват насам!
Първите ми книги за 2024 година.
Приятели любими, февруари ще бъде прекрасен.
За „Как да убиеш семейството си“
Пътешествие в чудния свят на психопатията
Клер Киган поднася шедьоври на краткия разказ и безкрайната самота
Със скорост десет метра за две минути, тича:
– Не съм ти казал днеска, те много те обичам!
Изобщо, напоследък набляга на десерта.
– Забравил си кюфтетата!
– Ох, да ти имам дерта.
Личи ли си, че цял ден изкарах по пижама?
Удобна е, широка…
– Преоблечи се!
– Няма!
И без това след малко отивам да си лягам.
– Ти преди малко стана!
И аз какво се впрягам…
Изобщо, много работи са вече без значение.
Животът е по-лесен със ведро настроение.
Животът… Абе, имам какво да премълча.
Дано успея само със грам да облекча,
да стопля, да нахраня, да кротна, да завия.
И никой да не чуе, започна ли да вия.
И да не се препъне, когато се затича:
– Аз преди малко казах ли ти? Много те обичам!
Някъде във Франция на витрината на една фитнес зала се появил постер с млада и слаба жена със слънчев загар. На постера имало надпис: „Каква ще бъдеш през лятото, русалка или кит?
Една жена на средна възраст, която никак не приличала на тази от постера, дала публичен отговор на поставения въпрос, и очевидно е имала доста какво да каже:
До всеки, който се интересува,
Китовете винаги са сред приятели – делфини, морски лъвове и любопитни хора. Те водят активен сексуален живот, забременяват и раждат очарователни китчета. С удоволствие се тъпчат със скариди, играят си и плуват в морето, посещават приказни места като Патагония, Берингово море и кораловите рифове на Полинезия.
Китовете са великолепни певци и дори имат записани албуми. Те са невероятни създания и нямат никакви врагове, с изключение на хората. Те са обичани, закриляни и будят възхищението на почти всички по целия свят.
От друга страна, русалки не съществуват. Ако съществуваха, щяха да се редят на опашка пред кабинетите на психоаналитиците заради постоянните си кризи на идентичността. Риба или човек? – това би затруднило и най-опитния терапевт.
Русалките убиват всеки мъж, който посмее да се приближи до тях, така че не правят секс, но и без това, как биха могли? Погледнете ги… в смисъл, с какво? Така че те нямат и деца. Пък и кой би искал да се сближи с момиче, което мирише на рибен пазар?
ПП В наши дни медиите се опитват да ни убедят, че само кльощавите са красиви. Аз обаче предпочитам да се наслаждавам на сладоледа заедно с децата си, на една хубава вечеря с мъжа ми, който ме кара да потръпвам, на чаша шоколад с приятелите си. С времето качваме килограми, защото натрупваме толкова много знания и мъдрост, че в главите ни вече не е останало място, така че ги трупаме и на други места в тялото си. А това означава, че не сме дебелани, а сме изключително културни, образовани и щастливи!
Текстът и снимката са от фейсбук, от ТУК.
Мария Донева 