Теменужките идват с котка.
Спрях се да поснимам първото голямо стадо теменужки за тази година, а тази разкошна котка изскочи от храстите и в галоп се хвърли към мен, блъсна темето си в ръката ми и настоя интензивно да й обръщам внимание.
На тоя свят му се цъфти и му се милва.
Това е тя. Зад кулисите се вслушва в гласовете на публиката.
Влизат в салона.
После спектакълът започна.
В тъмното Принцът прошепна:
– Принцесооо…
А едно момиченце от публиката каза:
-Да?
По време на спектакъла не правих снимки, защото е селско и неправилно. След спектакъла имаше поклон, после с Ваня и Ива се снимахме.
Сега да пожелаем дълъг живот на „Въздушната принцеса“.
Тук кукли държат котка:
А точно в този момент пия изветряло бяло фраголино и няма никакви изводи от всичко това. Красотата преминава през очите ни и може би все нещичко от нея остава в нас.
Съвсем скоро, възможно е, скоро, ще пътувам към морето и ако нехайно погледна надясно, ще виждам такива гледки.
Татко Дончо има честит имен ден. Той е най-добрият татко на света.
Маса, плътност и особено обем си имах и преди.
За пръв път обаче имам удобно работно място у нас.
Досега, докато шия, пиша и чета, или седях по турски на един фотьойл, или полу-лежах на леглото. Така и не купих удобно бюро за детето, докато беше ученик, ето го, вече кара магистратура, аз така и нищо не предприех. Трябваше да си прецакам гърба, за да взема мерки.
Това доброто, което последва.
Румен ми направи маса! Красива бяла маса, широка и красива! Бяла! Нямам място, затова той я монтира за стената и когато не я използвам, ще я сгъвам и тя ще виси на панти до стената, никой няма да подозира, че аз имам… да де, казах го вече.
Светлината ще влиза през прозореца точно върху нея и ръцете ми няма да хвърлят сянка. През топлите месеци ще гледам цветята на перваза. Ще мога да шия и да пиша, и да правя всичко, което обичам, без да се прегърбвам.
Много съм щастлива. Докато Румен правеше масата, аз започнах един слон, накрая го завърших тук.
Ех, че хубаво…
Не зная кой живее там, но гледката ме кара да се усмихвам.
Концертът в Чайната беше… ама знаете ли колко хубав!
Ако сте били там, знаете. Здрасти 🙂
За да не го забравя, и ако някой иска да хвърли поглед, оставям тези снимки на Евгени Димитров от Булфото тук:
Има и тъмно размазаничко видео ТУК
Следващият концерт вероятно ще бъде за 14 февруари другата година.
до ей този плакат, а ти случайно ме снимай как съм прочута!
Аз съм това.
Снимките са от деня, в който гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в „Ромен Ролан“. Закъснях за часа. Току-що бях получила хубава новина за мой близък. Не можех да спра да се смея. Пях!
Виж каква съм смешна, и, не знам, дали наистина си личи как се чувствах? Добри деца, светъл ден.
Днес фейсбук ми показа снимките. Благодаря ❤
Може да съм с половината си зимни дрехи, облечени едно върху друго, но няма да признавам, че се е зазимило.
Може да разглеждам коледните играчки, но с едно затворено и с едно примижало око.
Може да печем свински мръвчици, но отворих последната бутилка бяло вино, мирише си на мускат.
Мустак на мишка, цялата в жълто, сред хризантеми и оранжеви тиквички.
Добавят се есенни пейзажи, зърнати от влак.
И се мечтае – за днешния ден, за този момент в момента.
Болят ме всички зъби горе вдясно, но поне е есен.
Молба, с по-силен пламък от молитва:
да зная, че към мене той изпитва
такава съща непосилна нужда.
Че аз не съм му странна, нито чужда…
За целия свят нека да съм странна – даже ще се радвам. Стига да има няколко човека, които ме приемат. Като си подам ръката – да я поемат. Като ги поздравя, да се усмихнат.
Да се обичаме. Даже и да не се срещнем, аз да знам, че съществуват.
Месец и нещо, откакто шия тези мишлета. Пръснаха се по света и си заживяха. Тръгнаха да се образоват – кое на детска градина, кое в предучилищна, кое – направо в училище. Едно се загуби… не, ами отиде да търси приключения, но си изпрати заместник. Купуват се, продават се, подаряват се.
Взеха и да се женят!
Не можете да си представите колко много ви обичам.
Благодаря ви, че искате да играем заедно.
Много ви обичам, че дойдохте!
Беше прекрасна вечер, за мен беше истински празник.
Не мога да ви кажа с думи колко съм благодарна за всичко.
❤
