Майка ми е днес на гости в блога.
Стана така, защото аз видях такова плетиво и ми се стори, че много би подхождало за бебешко одеялце, пък и като слушах обясненията – не ми се видя трудно за правене.
Купих прежда, започнах плетката… И нищо не стана.
Започнах отначало, плетох – разплитах, плетох – разплитах…
Майка вика – дай аз да пробвам, да видя защо така не ти върви.
И го изплете цялото.
Разбрахте ли сега каква майка имам аз!
Автор ТТ
сряда, 20 април 2011
Вдиш – издиш. Шумолят дробовете
и сърцето хлопа своя ход.
Мускули и нерви – робовете,
ми прислужват, правят ми живот.
Сменят се в обмяна веществата.
Чувствата, и те са вещества…
И така усещам естествата –
що съм аз сред други същества.
А когато дойде ми нагоре
и се случва всичкото напук,
книжчица със стихчета отворя.
От Мария. Или някой друг.
:)))))))))
Ей-сегинка се появи, щото чатех с Мария
Имало едно време една съвсем, съвсем мъничка бубулинчица. Тя имала четири мънички краченца и на всяко краче – по едно малко чехълче. Бубулината била цялата кристална, ама не от стъкло-кристална, а жива-кристална. Тя била толкова красива, че принцът като я погледнал – и не можал да си отвори очите. Тогава те се оженили и били толкова щастливи, че целият град станал кристален, а също и конете.
1999 г.
Меко
На М. Донева
Можеш ли да си поток,
да се сливаш със нещата?
Да протичаш през живота,
без да стъпваш по земята?
Можеш ли да не бодеш,
да си ласкав и магичен?
Даже докато ядеш,
да сияеш от величие?
Да си малък като кръг,
а да вдигаш планината…
Сладостта ти да се слива
с естеството на нещата.
Да си чуждия копнеж,
но и своята стипчивост,
да се връщаш, без да щеш,
към плачливото си минало…
Да си чист като вода
и да промениш земята?
Следвай своята следа,
без да драскаш тишината!
♥
Вестник „Искра“, Казанлък, от 19 август 🙂
За мен е чест.
На гости в моя блог – доктор Тодор Толев!
На 27 Май 2011 се проведе ХХХІХ Майски театрален фестивал на пациентите от болницата. Представлява програма, в центъра на която е театрално представление за публика предимно от колеги от страната. Пациентите обичат да играят пред външна публика и за тях е стимул да бъдат харесани.
Стойността на театралната ангажираност на пациентите е многослойна. На повърхността е възможността за прекарване на време по по-приемлив и приятен начин. С което се постига преструктуриране бюджета на денонощието на психиатричния пациент.
Следва посланието, че има зони, в които – въпреки болестта, човек е способен да заяви сполучливо себе си. Така се подкрепя самоуважението на пациента, доверието в собствените сили и удовлетвореността от одобрението на околните. Пък и публиката в същото време разсъждава „щом той го направи, а аз съм като него пациент – защо да не опитам и аз?”.
После, по време на тримесечния репетиционен период, участниците-пациенти взаимодействат с околните в рамките на по-благоприятен модел. Вместо обичайния ролеви дует „лекуван – лечител”, изискващ пациентът да играе социалната роля на пациент (великолепно описана от Talcott Parsons в 1951 г, при която пациентът има право да бъде освободен от други социални роли и да не носи отговорност за състоянието си, в замяна на което е длъжен да се стреми към оздравяване и да търси компетентна помощ), настъпва промяна – пациентът партнира в друго ролево съотношение „колега – колега” (в контекста на подготовката за представлението). Това е желана и полезна промяна – защото общуването е в престижна модалност, статусът е повишен, а ролевият репертоар се измества извън привичното поведение на боледуване.
И накрая – не винаги и не при всички, чрез системна театрална ангажираност пациентът има възможност трайно да научи ролеви умения, които са полезни за него и в извън-театралния период. Има шанс за преобразуване на деформирани от болестта личностови нагласи и поведенчески стратегии, чрез които театралната изява добива правото да се нарича „терапевтичен театър”.
Има още
Доктор Тодор Толев
Понеделник, 6 Декември 2010 г. Стоя си пак аз в Радневската болница и пълня времето с делничности.
И изведнъж То се случи! Верно, братлета, случи се, хем точно в 13 ч. 26 мин, ще рече – почти по обед!
И ме завари неподготвен. Защото е известно, че е присъщо на човек да бъде неподготвен, зер иначе животът щеше да е непоносим с безпощадната си предизвестеност.
А ако ти се случи нещо хубаво, хем си неподготвен, хем ти е някак гузно – как пък на мен, ами какво ще кажат хората, мислиш си ти, пък и леко недоволство понякога сълзи отвътре – щото днес е прието да се жалиш постоянно, за да ти съчувстват и да не се набиваш на очи… А след хубаво нещо не иде някак да мрънкаш…
И ето, братлета, какво се случи! Рибата пристигна! Никулденската риба от вчера пристигна днес! Не може да бъде – рекъл би скептикът. А скептици у нас – дал бог, много са, пък и питателна среда имат, и са народ весел и жизнерадостен – погледнете само с каква усмивка посрещат несгодите и им се радват! Но този път – ядец на скептиците – рибата дойде, и биде документирана, изчистена и приготвена. Пир!!!
Има още
Доктор Тодор Толев
Неделя, 5 Декември 2010 г. Радневската психиатрична болница.
По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана – това не разбрах, но след конфискацията, вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването и в нашата болница.
В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но никак маловажно е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба – все бюджет няма. То, и за друго няма…
И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки – като 200 ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха – кой да носи, кой да чисти… колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: „толкоз риба… голямо чистене ще е… и точно баш днес ли…” Но като цяло, атмосферата бе приветлива и весела – сякаш не риба, а да речем фолк-звезда или нещо много повече – Властник някакъв на гости ни иде!
Има още
На гости в блога ми – Людмил Люцканов
Книгата „Любовта и Западът” пристигна и при мен. Благодаря на издателство „Лик”! От анотацията научих първо, че това е най-известното и вероятно най-значимото произведение на швейцарския писател и философ-есеист Дени дьо Ружмон.
„Основното ми намерение бе да опиша неизбежния конфликт между страстта и брака на Запад и това си остава в моите очи истинският сюжет, истинската теза на книгата ми, такава, каквато тя стана.” (из „Предговор към изданието от 1956”)
22.04.2010
Лудостта ражда гении
Бог е създал шизофрениците, за да ни направи по-добри, казва д-р Тодор Толев
Мит е, че психично болните са опасни
Румяна МИЛЕВА
– Д-р Толев, известно е, че шизофрениците са 1% от населението. В период на криза няма ли опасност да се увеличат?
– Колкото и да е странно, това съотношение остава постоянно в различните епохи на човешкото развитие. Хитлер например убива 300 000 шизофреници, но скоро след войната процентът на тези болни в Германия се възстановява. Като че ли Господ иска да има такава група – нейното съществуване действа облагородяващо и възпитаващо върху останалите. Кара ги да приемат различния, да бъдат по-алтруистични. Замисляли ли сте се какво би била литературата без така наречените „луди“? Без крал Лир, Офелия и Хамлет на Шекспир, без княз Мишкин на Достоевски, без Дон Кихот на Сервантес…
Мария Донева 