What’s within my heart…

 

 

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така без теб,
с една кънтяща празнина
във моето сърце.

Тъгата ми живее тук,
познавам кроткия й звук,
походката,
с която
върви до мен и нещо ми говори.

Сърцето ми мълчи,
не спи
и не зная как
да се примиря
и пак
да съм щастлив.

Аз съм добре, не знам защо
днес
пак ме заболя
една самотна празнина
за теб в моето сърце.

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така, без теб,
с една кънтяща празнина
тук, във моето сърце.

В моето сърце…

In the morning of my life

 

 

Светлината се събужда всеки ден
и отпива въздух вкусен и студен,
и прелива, и огрява,
и докосва, и спасява светлината,
светлината на деня.

През прозорци, през ключалки, под врати,
в тъмни мисли и в объркани мечти
тя си тръгва и се връща пак,
и лекува от тъга и мрак светлината,
светлината на деня,
светлината на деня…

Аз пътувах дълго, но
виждах мрак и чувах тишина.
Знам със сигурност едно:
само ти ми носиш ден и светлина.

В тъмнината вече няма да съм сам.
Ще си с мен, ще се смеем и ще си говорим там.
Остани, усмихвай се насън
и остави тревогите вън,
докато дойде
светлината на деня,
светлината на деня,
светлината,
светлината….

 

Направих думи за тихичко пеене.

Водите на март

 

Тик-так, тик-так! –

настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
През виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Ти недей да се мръщиш,
а за ново начало,
озарено и бяло

трябва да си готов. Любов –
без звук, без глас,
без уречено време,
без трамвая да вземе,

без компрес и без хапче,
със изслуто чорапче
с крак игриво ще тропне
и вратата ще хлопне –

пролетта наближава
и светът заслужава
да подскочиш, да кихнеш,
просто да се усмихнеш,

и за ново начало,
озарено и бяло,
ти да бъдеш готов.
Любов, любов! –

настоява капчука.
Пролетта идва тука.
Стига спа, време няма!
Както си по пижама

телефона вдигни си,
на кого – избери си,
и предай новината –
щом измием стъклата,

щом отметнем завивки,
щом си сложим усмивки
пролетта идва вкъщи.
Вече спри да се мръщиш,

а за ново начало,
озарено и бяло,
трябва да си готов!
Любов! Любов –

мека, тънка,
тиха, звънка,
весела и учтива,
безпричинно щастлива,

с обици на ушите
тя на март във водите
с любопитство поглежда,
ах, чудесно изглежда,

и блещука във мрака,
теб единствено чака,
идвай, време е точно
пролетта да започне.

Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

и за ново начало,
озарено и бяло
трябва да си готов:
лю-бов!

 

 

Песен на гвардейците на Кардинала

 

Законно или разрез със закона,
щом имаш заповед я изпълни.
Началникът ни каза от амвона,
че лично в рая ще ни уреди.

Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства
той за нас в самия ад.

В закона са оставени вратички.
Гвардеецът е тук, за да блюсти.
Редът се спазва винаги от всички!
(Освен от този, който ни плати.)

Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства

той за нас в самия ад.

 

От къде идват песните

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

 

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!

 

Песничка за шпионите на кардинала

 

Известни сме навред с това –
по пет агента на глава.
Примигнеш ли – ще чуе кардиналът.
Шпиони тук, шпиони там.
Когато мислиш, че си сам,
въздъхнеш ли – ще чуе кардиналът.

В гора загубиш се – агент!
С мома залюбиш се – агент!
За всяка стъпка знае кардиналът.
В града вървиш и там – агент.
В леглото спиш и там агент.
Съня ти даже знае кардиналът!

Не е от вчера кардинал.
Той тайните ти е узнал –
които криеш и от съвестта си.
Богат ли си или бедняк,
какво закусва вчера пак,
и може би дори каква свиня си.

 

 

Констанс

 

Коне, победи, битки и дуели.
Безсмъртно млади. Безразсъдно смели.
Приемахме съдбата със небрежност.
Изгаряхме до край във миг на нежност.

А срещата ни е била съдбовна.
Единствена – минутата любовна.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

Гаскония, Париж, честта, мечтите…
На кръв сме щедри, скъпи на сълзите.
Убивах, но смъртта не забелязвах.
Преследвах, отмъщавах и наказвах.

Сега смъртта над мене се стоварва.
Тя мъртва е! – видях, но пак не вярвам.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…