Задава се! Задава се!
Нова детска куклена пиеска се задава!
Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл!
Пиесата ще се казва „Банда Бацили“, ще има много музика и песни, и приключения, и кукли! Янчо Иванов ме покани да напиша стиховете. Работата се пече, тази зима ще има премиера. Ех…
Таня Калчева ми каза, че може да се похваля още „на зелено“ и да сложа в блога малко текст.
Значи, това е моментът, когато момиченцето Ани насън се е превърналo в малко бацилче и отива в училището за бацили. Това е първият урок:
Никой не знае как се появили
древните, първи в света, пра-бацили.
Много по-стари са те от човека,
много по-умни и силни! Да! Нека!
Още в прастарите тайни папируси
има рисунки с бацили и вируси.
Има камшичести, има бастунести,
с точки, с опашки и разни кратунести.
Дребни били те и лесно се криели.
Древните хора храната не миели,
пиели мътна и блатна вода,
ходели мръсни – такъв бил реда,
вечно стояли със мазна коса,
бършели си със ръкави носа.
Чак се вълнувам, бацилчета! Зная –
че на земята за нас бил е Рая!
Но ще ви кажа, да знаете вие –
често налага ни се да се крием,
да се стаяваме, да се скатаваме
и от измиване да се спасяваме.
Хората се изхитриха така,
мият се често, ръце и крака,
ползват наред шампоани, сапуни,
вече направиха ни на маймуни,
и затова всеки честен бацил,
за да не бъде злочест и унил,
има за цел благородна, висока
да си научи перфектно урока.
Мария Донева 
Урарарарара….бравоооооо……радост голяма….
Изпратено от Поща за Windows 10
От: Мария Донева
Изпратено: 18 декември 2018 г. 15:31
До: bimilev@gmail.com
Тема: [Нова публикация] Банда Бацили
Мария posted: “ Задава се! Задава се! Нова детска куклена пиеска се задава! Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл! Пиесата ще се казва „Банда Бацили““
Гледай сега:
Хайде, заемайте място във ложата!
Първият номер: бацили по кожата!
Лепкави, мърляви, кални и прашни,
ние настъпваме и сме безстрашни.
Като войници поставяме мини
в малките ранички и драскотини,
ние сме с терористични умения,
правим сърбежи, че и възпаления,
и предизвикваме гадни инфекции.
Нека човекът се мъчи с инжекции,
да се превива, останал без сили.
Ние сме славните кожни бацили!
Тъмно и топло. Какво е това?
Куркане чувам, усещам черва…
Чудя се днес накъде да поема?
Мили бацили, сега сме в корема!
Щом за бацилите стане той къща,
почва човекът така да повръща,
толкова лошо и гадно му става,
цял се поти, даже позеленява,
почват го болки и остри бодежи,
сякаш на обед е ял таралежи,
цял се превива, останал без сили.
Ние сме славни коремни бацили!
Кихане, кашляне, ох и подсмрък!
Щип по нослето! В оченцата брък!
Бебета, батковци, майки и баби,
всички са просто безпомощно слаби.
Щом ги докопаме, почва забава:
тръшват се болни и лошо им става.
Кихнат ли – в миг от носа им политаме,
и от човек на човек все си скитаме,
с хрема и кашлица ги заразяваме,
и завладяваме, и загрозяваме,
и им изпиваме всичките сили.
Ние сме славни, велики бацили!
Но за финал да припомним все пак!
Чуйте! Сапунът е нашият враг!