Author Archives: Мария

Коледничета

Картинка

Отговор

Нашето коледниче в саксията изобщо не е и чуло, че декември започна. Сигурно е решило да се изяви за Великден.
Уших обаче две същественца, целите усмивка, каре и празник.
Този плат е чуден, хем е много мек, хем се шие трудно – с много остра игла. Имам поне за още три такива.

Пренаселване

Картинка

Отговор

 

Неусетно, вижте какво стана у дома.
Мишлетата са от лятото, а другите мушмороци са шити през този ноември. И други имаше, но те не се застояват. Тези са налични засега.
Предколедна обща снимка:

Николай Бойков в Стара Загора на 28 ноември

Posted on by
2

Представете си:
В колата сте, пътувате. Пускате радиото и още на втория тон, преди да се е оформила мелодия, вече знаете, че това е джаз. Познавате по чувството за суинг – под езика, върху гръдната кост и зад очите (аз го усещам там).

Представете си:
Разгръщате книга, прочитате един ред на произволно отворена страница, и преди да сте стигнали края на фразата, разпознавате поезията. Не е заради мерената реч и късите редове, поезията е друго. Например – кое да е изречение в „Сто години самота“.

Поезията е там, във въздуха около думите.

Точно това категорично усещане за поезия ме облъхва от всеки текст на Николай Бойков.
Аз много го харесвам, но малко го познавам.
Той ще дойде в Стара Загора на 28 ноември, за да представи най-новата си книга, „101 посвещения“. Срещата ще бъде от 18 часа в дома-музей „Гео Милев“.
Никак не ми се иска да пропуснем тази среща и тази поезия.
Моля, заповядайте.

Има самота

Posted on by
Отговор

Има самота, която
всичко знае и разбира.
Иска да се пише слято.
Да се слива и събира.
Да се буди във прегръдки.
Обща – пастата за зъби.
Иска споделени глътки
в петък и гальовни съботи.

Има самота, която
всичко знае и разбира.
Иска да мълчи, когато
смисълът не се намира.
В сенките, в тълпите, в бурите
тази самота е скрита.
Пламъкът й е потулен.
Тишината й – честита.

Има самота, която
всичко знае и разбира.
Хвърля се във красотата,
възхищава се, поспира
да послуша, съзерцава
хубост – колкото поеме.
На света се наслаждава.
Само нейно си е времето.

Има самота, която
всичко знае и разбира.
Хапе и ръмжи, когато
тежко болката пулсира.
Зъби се и злобна става,
на жестока се преструва,
с мрака си сама остава
и самичка се лекува.

Има самота, която
всичко знае и разбира.
И през зимата, и лятото
удоволствия намира,
работа си търси, знае си
пътя, и в това я бива –
най-напред и най-накрая,
в себе си, да е щастлива.

Има самота, която
всичко знае и разбира.
Неизмерна, необятна,
във сърцето се побира,
черна, кървава и бяла,
и непоносимо лека
има самота. И цялата
дадена е на човека.

Снощи в „Перото“

Картинка

Отговор

Аз много се бях затъжила за концертите, за вас не знам.
Беше хубаво, просторно, думите втъкани в музиката, публиката и изпълнителите – втъкани. Венци Благоев донесе благи вести за детето на тромпета и флигорната, Антони свири на струните на рояла, а Марина ни подреди песни за цяла година, от Águas de Março през лятната Fotografia и Autmn leaves чак до Let it snow.
Беше топло и хубаво.
На 29 ноември – пак, в Сопот.
Ето няколко снимки от страницата на „Перото“.

Благодаря!

 

За срещите

Posted on by
2
20 ноември 2018

Миналата година гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в Езиковата гимназия, и днес за втори път пак. Как да не приеме човек покана от такива мили домакини? Умни и внимателни погледи, красиви лица, усмивки – и после вървя по улиците и се опитвам да позная някого от моя клас. Госпожа Бакоева даже каза, че всяка година на 20 ноември ще ме канят! Един си има едно, друг си има друго, а този девети клас си е осиновил поетеса 🙂
Обичам такива срещи, а и когато срещата е в твоя си град, е много лесно – ставаш и отиваш.
Когато е в друг град, срещата може да е 40 минути, но преди и след нея има пътуване с рейсове (влакове, самолети, автомобили, камили). Ако е вечерна, няма как да се прибереш веднага и трябва да намериш хотел. Симпатични непознати ти казват – ела да спиш у нас, обаче ти, с цялото си уважение, вероятно няма да си склонен да ходиш по къщите на хората. Междувременно, за да отидеш в града Х, взимаш отпуск от работното си място.
Абе, цял филм е.
Аз този филм го обичам пламенно и неприкрито, но все пак когато е лесно, също е приятно.

А сега отивам да проверя сладък ли е шоколадът, който ми подариха от моя клас. Чао!