Let it snow, let it snow, let it snow

 

Вън внезапно студено стана,
а е топъл и мек диванът.
Предстои ни прекрасен ден –
най-добре остани тук със мен.

Няма изглед снегът да спира,
но си имаме тъмна бира,
ще си готвим, и ще ядем
шоколад и бисквити със крем.

Може ти да си гледаш мача,
после тъжен филм – аз ще плача,
но прегърнеш ли ме добре,
моят плач на мига ще си спре.

Знам, че има идеи разни
как се прави перфектен празник.
Най-прекрасно е според мен
да се гушкаме вкъщи цял ден.

 

Измечтах си го за коледния JAP 🙂
Я опитайте как е на тананикане
Let it snow, let it snow, let it snow

 

Днес съм цялата в звездички

Мария
Днес съм цялата в звездички –
прах от коледна украса.
Скоро ще изкупя всичкото
злато от пластмаса.

В мен криле разперва гордо,
харчейки, надвива мрака,
ненаситна по природа
Коледната Сврака.

ТТ
Аз съм също тази вечер
във пазарна мания.
И понеже имам вече
коледни желания,

купих две кила надежда
и усмивка купих,
ала тя, по недоглеждане,
падна и се счупи. 🙂

Престъпно стихотворение

Мравка – касоразбивачка
с инструменти тънки, фини,
с тирбушон и отварачка,
с чукове и бормашини

обикаля пресен орех,
мъчи се, с език изплезен,
иска дупка да отвори
и при ядката да влезе.

Тя професионалистка
е от най-висока класа.
В къщи мравчетата искат
орехов сладкиш на масата.

Тя потропва, тя почуква,
драска с тел, ръкави суче.
Нещо вътре се пропуква,
трясва орехът – отключен!

Координати на сдружението в Раднево

СНЦ „СПРР – ВЯРА“
МОЛ : ГАНКА ГРОЗЕВА ЙОРДАНОВА
АДРЕС: 6260 РАДНЕВО, УЛ. ГРУДИ ФИЛИПОВ № 1
БУЛСТАТ : 123683816
IBAN : BG45TTBB94001507001858
BIC : TTBBBG22
SG EXPRESSBANK – ОФИС РАДНЕВО

НИКУЛДЕНСКИТЕ РИБИ – ПОСЛЕДСТВИЯ

Тъжно-смешната история с никулденските риби привлече вниманието на много хора. Някои от тях поискаха да помогнат, като изпратят някакви суми, според възможностите си. Обсъдихме въпроса с доктор Толев и сега ще ви кажа как стоят нещата:

Ако направите дарение на Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”, парите ще се влеят в републиканския бюджет, и от там евентуално ще се върнат в Раднево като част от обичайното финансиране.

Има възможност да се направи дарение  на Сдружението към болницата, което има по-широка свобода и повече възможности да насочи вашите средства целево, според вашето лично желание на дарители.

В болницата има над 500 легла, и огромната част от тях са постоянно заети. Едно дарение, например от 30 лева месечно, би било капка в морето – значима и ценна, но капка.

Доктор Толев предложи следния вариант. Тези дарени средства била могли да се насочат специално към Терапевтичния театър. В него са заети около 20 пациенти от различни отделения. В бюджета на болницата няма предвидено перо за нуждите на дейността им.
Има още

НИКУЛДЕНСКИТЕ РИБИ – ХЕПИЕНД

Доктор Тодор Толев

Понеделник, 6 Декември 2010 г. Стоя си пак аз в Радневската болница и пълня времето с делничности.

И изведнъж То се случи! Верно, братлета, случи се, хем точно в 13 ч. 26 мин, ще рече – почти по обед!

И ме завари неподготвен. Защото е известно, че е присъщо на човек да бъде неподготвен, зер иначе животът щеше да е непоносим с безпощадната си предизвестеност.

А ако ти се случи нещо хубаво, хем си неподготвен, хем ти е някак гузно – как пък на мен, ами какво ще кажат хората, мислиш си ти, пък и леко недоволство понякога сълзи отвътре – щото днес е прието да се жалиш постоянно, за да ти съчувстват и да не се набиваш на очи… А след хубаво нещо не иде някак да мрънкаш…

И ето, братлета, какво се случи! Рибата пристигна! Никулденската риба от вчера пристигна днес! Не може да бъде – рекъл би скептикът. А скептици у нас – дал бог, много са, пък и питателна среда имат, и са народ весел и жизнерадостен – погледнете само с каква усмивка посрещат несгодите и им се радват! Но този път – ядец на скептиците – рибата дойде, и биде документирана, изчистена и приготвена. Пир!!!
Има още

НИКУЛДЕНСКА ИСТОРИЯ

Доктор Тодор Толев

Неделя, 5 Декември 2010 г. Радневската психиатрична болница.
По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана – това не разбрах, но след конфискацията, вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването и в нашата болница.

В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но никак маловажно е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба – все бюджет няма. То, и за друго няма…

И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки – като 200 ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха – кой да носи, кой да чисти… колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: „толкоз риба… голямо чистене ще е… и точно баш днес ли…” Но като цяло, атмосферата бе приветлива и весела – сякаш не риба, а да речем фолк-звезда или нещо много повече – Властник някакъв на гости ни иде!
Има още

Съквартиранти

Сезоните са на квартира.
И всеки нещо майстори.
Един навреме се прибира,
а друг вилнее до зори.

Единият цветя засажда,
а другият му ги бере.
Един квартирата охлажда,
друг ръси пясък от море.

Понякога е неуютно,
а друг път като в собствен дом.
Един стените й ще бутне,
а друг разтребва мълчешком.

Декември мъкне кални чанти.
А август се разхожда гол!
И бедните съквартиранти
понасят този произвол.

My favorite things

 

Лед по стъклата на едри кристали
Нежно мъглата лицата да гали
Топли прозорци да светят в нощта –
Коледа носи любими неща.

Чудни късмети и дрянови клонки
Сладки, соленки, десерти, бонбонки.
Близки, с които отлита нощта –
Коледа носи любими неща.

Мили подаръци, купени тайно.
Ясни звезди във небето безкрайно
Топло очакване, смях през нощта
Коледа носи любими неща.

Щом е тъжна,
дълга зима,
щом светът е сив,
аз си припомням, че Коледа има
и ставам пак щастлив!
🙂

My favorite things

Няма да мога да дойда

На 3 декември, в петък, ще раздавам автографи в новата книжарница на Хермес в Стара Загора.
Иво ме пита:
– От колко часа?
– От 6 вечерта, в новия мол.
– Може ли да дойда, може ли?
– Естествено, маменце, даже много ще се радвам! Тъкмо си първа смяна и няма да се налага да те освобождавам от часовете.
– Фак, аз съм първа смяна! Няма да дойда…
– Защо?!?!?!
– Защото и без това съм свободен.
🙂

Представяне на „Меко слънце“ в София!

На 2 декември, четвъртък
от 19:00 часа
в галерия „Снежана“ на ул. „Денкоглу“ №30
ще бъде представянето на новата ми книга със стихове
„Меко слънце“.

През декември се стъмнява рано
и в седем вечерта вече е дълбока нощ,
но се надявам, че ще се намерим и ще се срещнем.

За книгата ще каже няколко думи Манол Пейков,
аз го помолих той да я въведе в света,
защото съм го виждала да говори убедително и пристрастно
за толкова хубави книги,
че си казах – ако прочете моята книга
и се съгласи да я препоръча на читателите,
това ще значи много. Той се съгласи.

В книгата има стихотворения.
Какво друго да кажа?
Ако сте свободни в четвъртък вечер, заповядайте.
Аз ще дойда от Стара Загора
и ще бъда щастлива да се срещнем.

Вход – свободен 🙂

Толкова съм уморена…

Толкова съм уморена
да съм весела и умна.
Боядисани в червено,
вън листата капят шумно.

Тропат грапави прашинки
и се трупат по предметите.
Дразнещи като настинка,
лампите жужат и светят.

Нищо вкъщи не намирам
и от всичко се напрягам.
Дрехите ми се допират.
Даже въздухът ми стяга.

Но ще заличи полека
тази дразнеща умора
къщата ми – тиха, мека,
с кротки вещи, с топли хора.