В ДТ „Гео Милев“ в Стара Загора работих по „Антигона“ и „Как се прави приказка“.

Понеделник беше мил и добре възпитан. Харесваше работата си, разбираше се с колегите, имаше много приятели и всяка седмица ходеше с тях по планините.
Хобито му беше фотографията и имаше огромна колекция със снимки на хора и места, които е видял и харесал.
Той самият почти не можеше да бъде видян на снимка. Първо, не харесваше особено външния си вид, и второ, фотоапаратът винаги беше у него, нямаше как да бъде и пред, и зад обектива едновременно.
След работа Понеделник обичаше да излиза из града, ходеше на кино. Танцуваше салса, рок и танго; пиеше същото, каквото пият хората на неговата маса.
Стараеше се да се прибира в квартирата си колкото може по-късно, защото му беше омръзнало да стои сам.
Един ден той намери в пощенската си кутия писмо, което не беше предназначено за него. Сметка за телефон в отворен плик. В края на седмицата пощальонът не минаваше, това писмо просто не беше на мястото си.

Има още →

Като беше малък, в автобуса Иво винаги сядаше на седалката до стъклото, за да гледа навън.
Аз винаги му го отстъпвах, макар че това е моето място, ама нали, майка, дете, това-онова… нека гледа!
Абе напоследък няколко пъти пътуваме с рейс, това дете взе да ми прави път да мина и да седна аз до стъклото.
От къде се появиха тия добри обноски? Къде изчезна интересът му към околния свят?
– Дребен, не искаш ли да седнеш до прозореца?
– Да бе. И къде ще си натикам краката? Така поне мога да ги опъна на пътеката.
Той не се побира вече…

Ако случайно го пропуснете в Стара Загора, на 23 от 23 часа – в „Криминале“ в Русе. 🙂

Они свою забыли встречу,
Но с высоты земного свода
Им дождь спускается на плечи,
И утро снова ждёт чего-то.
Успокоенье и усталость
Навстречу проторили тропку,
Им средь людей одно осталось –
Друг к другу прикасаться робко.
Сошла на нет разлуки жалость,
И просветлело настроенье.
И тесно так они прижались,
Как две строки в стихотвореньи.
А день, что быстр, как привиденье,
Им помахал хвостом на счастье…
Усталость и успокоенье
Во сне не разомкнут объятье.

Превод  Максим ЗАМШЕВ

Спокойствието и умората

Хайде
да си играем двамата.
Ти ще бъдеш бащата
на моето щастие.
Ще прилича на теб,
ще порасне голямо и силно
и ще ни построи къща.
Аз ще бъда майката
на твоите спомени.
През дълбоката зима
ще си говорим за тях.
А когато съвсем остареем,
ще ни напуснат полека –
дъщери, задомени далече.
Хайде да си играем!

Стара Загора е град, в който е чудесно да пристигаш.
В нея има нещо меко, прегръщащо и женско. Когато се раждаш или след това, когато слизаш от влака на старзагорската гара, посрещат те така, все едно винаги си бил тук и мястото ти те очаква.
Стара Загора е град равен и плодороден, разтворен като длан на приятел. Тук хората преминават през дните без усилие. Дъждовната вода непринудено се стича от Аязмото и прави локви в Станционната градина. Липите цъфтят през пролетта, кестените скачат по тротоарите наесен – както е правилно и както винаги е било.
Стара Загора успокоява и приспива. В кафенетата се събират приятели и започват отново същите разговори, които са водили вчера и които им предстоят в следващите 20 години.

Има още →

Като рекли всички – JAP, та  JAP.
Аз тоя JAP не съм го чувал!
Ето един запис от концерта през март в Стара Загора.
Магьосническият глас на Марина Господинова,
Венци Благоев – тромпет,
Антони Дончев – пиано.

„Aguas De Marco”

– Твоите стихотворения не стават за четене на тържества.

– Защо?!

– Защото всичките ти стихотворения се разхождат по голо дупе. Само с по една моряшка фанелка отгоре!

Рудолф бе елен чудесен,
само че със нос червен.
И животът му нелесен
влачеше се ден след ден

Другите елени бяха
заядливи, даже зли,
и от него те страняха
във еленските игри.

Но в една мъглива вечер
Дядо Коледа дойде,
спря при него и му рече:
„Рудолф, ти летиш добре.

Хайде поведи шейната!
Аз ще следвам твоя нос.”
Бързо подреди нещата
този старец белокос.

Рудолф освети в червено
пътя в Коледната нощ.
После другите елени
спряха да му викат лош.

Rudolph the Red-Nosed Reindeer

[11:06:00] Ваня Могилска: „Обсипана с благодат“?!?!?!??!
[11:06:18] a46466: до веждите!
[11:06:44] Ваня Могилска: ама точно така ли можеш да го изразиш – обсипана с благодат, не с бонбони и усмивки примерно
[11:06:47] Ваня Могилска: а с благодат?
[11:09:31] a46466: бубе, бонбони няма.
[11:09:34] a46466: но: вчера първо в английската гимназия…
[11:09:48] a46466: страшно сладки деца
[11:09:50] Ваня Могилска: ква етаз безбонбонна благодат
Има още →

Летните обувки на дъжда
още се търкалят на тавана.
Те тежат от прах и светлина,
но на мене може да ми станат.

Ще обходя нечия душа,
ще изтичам по въжето с дрехи.
И един човек ще натъжа,
а на друг ще донеса утеха.

И ако дъждът ми стане гост,
ще се вмъкна тайно през комина.
Ако му харесва да е бос –
ще му кимна и ще ме отмине.

1988

santa claus is coming to town

Сняг красив от сутринта вали.
Бляскат тънки ледени игли.
И градът е синкав, тих като картинка.
Вече се познава – Коледата наближава.

Ден от захар – вкусен и студен.
Ден със нови дрехи пременен.
Коледа пристига,
смее се и ми намига.
Радва се, че си до мен.
✾

Тази песен не е коледна-коледна в оригинала си,
но е коледно обичлива и блестяща, и вкусна за пеене.
Ето я тук, човек може да си направи караоке 🙂

NAT KING COLE L-O-V-E

Когато зимата ме мачка
и ми расте холестеролът,
и изнемогвам от задачи,
си казвам – като дойде пролет

денят ще стане дълъг (ясно
и благосклонно е небето)
и дрехите – в момента тясни,
ще ми стоят като излети,

и грижите ще се разтапят,
и никой няма да се мръщи.
Но идва пролет и внезапно
нещата си остават същите.

23.02.08