Намерих у дома снимка на Орлин Дянков и това ме върна години назад. Облъхна ме едно настроение, което се задържа наоколо с дни и ето, ще го споделя, не е много, но може би е важно за някого.
Ето я снимката.

Искам да разкажа за Орлин, но спомените ми са откъслечни и малки.
Единият спомен е тържествен и смешен.

Има още →

Хайде, помогни ми, моля те.
Стига си ми се опъвало.
По коляното ти виждам
колко пъти си се спъвало.

Колко свят си пропътувало,
търсило си ми адреса.
От умора си тъгувало.
Чудило си се къде са

тия, дето те очакват.
По поляните си спало.
Днес дойде при мен – заякнало,
весело и подивяло.

Искаш вън! И ми се мръщиш,
до прозореца въздишаш.
Чакай, остани си вкъщи,
колкото да те напиша.

Римите ти ми се галят
и подскачат от вълнение,
мое хубаво, засмяно
бъдещо стихотворение.

🙂

На глас звучи ето така.

В сряда падна се неделята.
Свърши се и таз задачка.
Все едно са ти отнели
най-любимата играчка.

И назад облегнат в стола,
гледаш – ето го, добро е.
Но съгласно протокола,
вече не е само твое.

И почивката е сладка,
а отвътре нещо дращи.
Беше хубаво, но кратко.
Нова работа подхващай!

„Как се боледува най-добре“ не е лошо стихотворение, но съвсем друго казва, когато го чуеш, измяукано от авторката:

За целта, кликни тук

🙂

Колко е хубаво времето вкъщи!
Беля си ябълка. Книжка разгръщам.
Тихичка музика кротко бълбука.
Слънце ли?! Аз пък не мърдам от тука!

Доротея Табакова: „…Но варих парче портокалова коричка в сиропа за баклавата и тя стана като стихотворение на Мария Донева!“

критически отзив (1)

Понякога се случва да получа букет, и той да живее дълго, и да е все така красив дори след като са минали седмици.
Тогава си мисля, че този, който ми го е дал, е хубав и животворен човек.
Същата работа – тия дни. На 17 декември бях в Кортен,  там беше весело и тържествено, децата от танцовата школа показаха една страхотна програма (стискайте им палци, те на първи януари ще имат участие в Бургас), чудесна вечер беше!

И тогава ми подариха цяла кошница с цветя, които две седмици ми красиха къщичката.
Днес вече трябваше да изнеса хризантемите, а ми останаха зелени клонки от кипарис и бръшлян.
Аз пък искам да ми е кортенско вкъщи!
Ето какво направих.

***
Честита Нова година, мили, хубави приятели!

****************************************************

Прочетох до края.
Объркана съм.
Определено книгата е въздействаща.
Но не е книгата, която първите два разказа обещават.
Някои от текстовете ми звучат като написани специално за чужденци, отварят една витрина – ето, имаме от всичко онова, което вие очаквате да намерите, представено талантливо, с чувство, с ирония, носталгия, болка, усмивка, безжалостност, тъга.
Ама.. абе като за чужденци.
Както много музиканти вкарват в мелодиите си по нещичко в 7/8, за да е разпознаваемо, или защото това се очаква, или защото кой ще каже лоша дума срещу изберете българското…
Аз не съм живяла половин живот в чужбина и нямам две и повече гледни точки, затова погледът от „На Изток от Запада“ ме изненадва, вероятно и ме обогатява. Усещам лек полъх от ефекта на „Соло“ на Рана Дасгупта – книга за България, писана от чуждоземен автор…
Двете гледни точки към „тук“ се изявяват и примиряват в последния разказ, „Девширме“.
Аз препоръчвам с открито сърце първите два текста, както и „Снимка с Юки“, а за другите – вие ми кажете.

Знам си, че използвам често
„топло, кротко, тихо, меко“.
Само малко ги размествам,
и ги поразбърквам леко,

но каквото и да кажа –
все е някакво подобно.
Аз не се тревожа. Даже
си ми е съвсем удобно.

Имам тиха, мека къща;
топли хора, кротки вещи.
Има кой да ме прегръща.
Трябва ли ми друго нещо?

Случвало ли ви се е да четете някоя книга, и в един момент да ви се стори, че всичко около вас, извън книгата, добива особена нереалност?

Аз си сложих оранжевото палто и тибетските оранжево-червени ръкавици и излязох в пред-новогодишния студ, беше бистро и слънчево, отбих се в театъра, побъбрих със Снежа, касиерката на театъра, бях толкова щастлива да й се обадя без повод.
После на едно място видях, че продават мекички одеяла от полар, идеални, ако искаш да се завиеш, докато си четеш на дивана, купих едно кафевичко.
После отидох в Хеликон, малко поклюкарствахме, Таня ме почерпи с щолен, от дума на дума купих „На Изток от Запада”, тръгнах си, от съседния магазин си избрах красива сива дълга жилетка с цип и качулка.
После отидох в едно магазинче за дървени играчки на Коледния базар. Продавачката е много мила, все се заплесвам да си говорим. Дадох й назаем новата ми книга (моята нова книга, дето съм я писала, не тази, която купих), тя пък хареса кафявото одеяло и го купи от мене (слава богу, иначе майка доста щеше да ми мърмори – какво ще ги правим тия одеяла (тия сребърни обици, тия плюшени мечета, тия чашки за кафе…)  (майка ми има доста еднообразен репертоар)) Освободена от одеялото, аз се затичах и купих две малки водки в пластмасови чашки, за да ги изпием с продавачката на дървени играчки.
Така и направихме.
Има още →

Коледата е излишество
от притоплени емоции,
и отстъпки за количество,
и усмивки със промоции.

Дребни жестове на едро,
глезотии за най-малките.
Настроението щедро
сваляме от закачалките.

И от радостта погалени,
чувстваме се леки, чисти,
в златно и искрящо алено,
или в синьо и сребристо. 🙂

Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.

Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.

Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.

Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.

🙂

Действащи лица:
Дядо Коледа
Джудже
Пепеляшка
Сестра на Пепеляшка 
Мащеха
Баща
Служителка в брачна агенция
Деловодителка
Казанова
Разносвач на пица

Дядо Коледа и едно длъгнесто Джудже седят край камината и преглеждат пощата. И двамата имат уморен вид на хора, които съзнават, че работата е твърде много, за да бъде свършена изобщо някога, и мотивацията им е разклатена.
Има още →