Искам да разкажа за Орлин

Намерих у дома снимка на Орлин Дянков и това ме върна години назад. Облъхна ме едно настроение, което се задържа наоколо с дни и ето, ще го споделя, не е много, но може би е важно за някого.
Ето я снимката.

Искам да разкажа за Орлин, но спомените ми са откъслечни и малки.
Единият спомен е тържествен и смешен.


Октомври 1989, награждаването на конкурса „Ханчев” е в Профсъюзния дом, аз съм облечена с един много голям бял пуловер, на всичкото отгоре косата ми е наелектризирана от него и ми лепне по лицето, гъделичка ме и ми влиза в устата, докато рецитирам. „Качете Добротата на мотор… и ще я заобичат всички пънкове, ще я целуват нежните хипари…” Свършва официалната част и при мене идват Орлин Дянков и Робърт Леви, единият висок и светъл, с конска физиономия, другият ситен-черен като боровинка, и ми казват:

– Ние сме двама нежни хипари и идваме да те целунем.

*

Вторият спомен е от лятото на 1990. Пролетта и лятото.
Тогава вече всички бяхме нежни хипари. Едни хора пътуваха на стоп, бяха се спрели в Стара Загора… Смътно ми е, лятно и напрегнато. Имаше една къща в село Хрищени, на дядото и бабата на някого, в която имаше безкраен купон. Бях там един ден, лежах на един хамак в двора. Готвихме някакви картофи.
Орлин беше там, той ме заведе.
В Стара Загора, седяхме на тревата в градската градина.
Пяхме песни на улицата, точно пред Универсалния магазин, и хората ни даваха стотинки. Събраха се една шепа пари в шапката. Колко се разочаровах, когато тези, които щяха да продължат на стоп, ги разделиха и си купиха цигари. За това ли беше?!
Имаше една снимка във вестник „Септември” на тази батална сцена – млади хора пеят на улицата. После, когато стана… това с Орлин, отидох да поискам снимката в редакцията, бяха минали месец или два, но фотографът ми каза, че не може да я намери. Днес прерових течението на вестника за 1990 (машина на времето, твоето име е Библиотека!) и я намерих, разбира се, качеството е напълно ужасно – броят на вестника е от петък, 20 юли 1990…

Веднъж бяхме в градинката пред закусвалня „Берое” и пиехме бира от бутилките (колко упадъчно, колко вълнуващо). Орлин се сби с един мъж, който каза нещо обидно за нас. Размениха по един удар и половина, той скъса ризата на Орлин, очилата му изхвърчаха. Видя ми се много грозно.
Орлин рецитираше стихотворения. Имаше едно, „В днешно време не разстрелват поети, а ги вкарват в една празна зала и им казват: „Четете, момчета!”
После всички си тръгнаха.
После казаха, че Орлин си е отишъл.

Цялото нещо, разказано с думи, е едното нищо без онова чувство за привлекателна, заразителна необикновеност, което Орлин създаваше с присъствието си. Нещо като мъха около прасковата и въздуха около Земята.

Но аз не мога да го изразя, затова ви се извинявам за глупавия си опит да го направя.

12 thoughts on “Искам да разкажа за Орлин

  1. Аз пък благодаря за „глупавия“ опит, който ама въобще не е глупав, а съвсем необходим, за да можем да съпреживеем нещо, на което е нямало как да бъдем свидетели. (Пък и да си спомним къде сме били по същото време). И още – да имаме дори мъничка жива представа от човек, когото познаваме само по неговите собствени стихове.

  2. Мария, странно – имам същата снимка, наред с още 3-4, на Орлин Дянков. Явно фотографът, да не би да е момче на име Евгени /сега се сещам, че е май от Стара Загора/ я е разпространил между приятели на Орлин. Аз живеех вече в София, когато незнайно как се запознах в двора на Университа с Евгени. На другия ден си уговорихме среща и той ми донесе няколко снимки, снимани във Варна. Много държеше да ми ги даде. За мен пък бяха съкровище, защото с Орлин бяхме приятели. А твоите спомени приличат на моите:) С пеенето за стонинки на площада, с четене на стихотворения и т.н.
    Целувки от мен!

    • Не зная от къде имам снимката, Деси, никакъв спомен.
      Доста време е минало от тогава, пък и аз съм била на 15, кое по-напред да помни човек.
      Я кажи, този Евгени дали не е на снимката от вестника? Тя е много неясна, но я погледни четвъртия човек от дясно на ляво.

  3. Четвъртият отдясно ми прилича на Евгени, но не съм сигурна, не виждам добре снимката. С него се засичахме още много пъти после в студентския стол и на разни места около университета, имаше странни занимания и живееше много спартански

  4. Какво се е случило с това симпатично момче?

    Много ми стана тъжно.

  5. Робърт и Орлин… Шумен – Варна, Варна – София… Стоп – нонстоп… Търново – оазисът на „нежните хипари“… Джулюница – адът на стопаджията… Градските площади с нажежените им от слънцето плочници, с ледените бутилки бира, с китарите и стиховете… За някои от нас тези парчета минало са само спомени… За други – единствена среда за оцеляване… За мен – храната, която пази дущата ми жива… И залък от нея се казва Орлин Дянков… Мария, благодаря, че пазиш залците…

  6. И аз го помня Орлин от някакъв поетичен конкурс в Търново, беше много колоритен, как да го забравиш, беше приятел на мои приятели от Шуменския… Хареса ми да ме върнеш в 1990….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s