Когато някой гледа тъй невинно
и е тих,
въпрос на време е
да се разбере
каква е била белята
този път.
Ножицата е само за мащаб,
споко.
🙂
Самата невинност
10
Author Archives: Мария
Любовен концерт
На 14 февруари ще имаме концерт
в София, в Студио 5, НДК от 19 часа.
Ако си имате любим човек, елате двамата.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
и ще слушаме много хубави песни.
Билети: 10 лв., за двойки – 14 лв. На касата на билетен център НДК и в Студио 5 преди началото на събитието.
Един съвсем случаен час
❀
Един лъч слънце, чист и смел.
Монета, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел –
да повървим и да подишаме.
Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи – станали сме близки.
Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.
Тъга, дошла със мен у нас.
Надежда, хваната на тясно.
Един съвсем случаен час,
запаметен кристално ясно.
Как да задържим любовта
Въведение
Откакто остарях, най-интересни са ми книгите, които вече съм чела.
От една страна, толкова стремително съм започнала да забравям, че нищо не ми е останало в главата, само най-обща омара от спомена за удоволствието, което съм изпитвала, докато съм ги чела и съм мислила за тях.
От друга страна – естествената старческа мнителност и недоверчивост към новото – че то туй новите книги книги ли са? Едно време да видиш ти какви книги имаше!
„Бърни Кълвача“ например съм я купувала 4 пъти, може и 5 да са били, и съм я подарявала, и все без книга си оставах. Другата такава книжица за обичане и подаряване и вечен недостиг ми е „Невидимото дете“.
И ето – Алтера направиха ново издание. Аз се затичах и си го купих. За себе си, с намерение да прикова книгата с верига към крака на леглото и никога да не се разделям с нея.
Да знаете само колко е хубава…
I част – любовна
Започнах да я чета отново. Смутено и радостно, като на нова среща с любовник, с когото не сме се виждали голи от години.
Още от първия ред я обичам.
Има още
Те вече не пълзят
Те вече не пълзят,
не обитават ъгли;
не крадат трохи.
Напето тропат
из празното пространство между нас,
изхрускват го
със грациозните си дълги крайници.
Да бяха мравки –
санитари на гората,
антисептични, поучителни…
Хлебарките
излязоха от тъмните ни мисли,
плющят с мустаци и ни казват:
крийте страха, нелюбовта, погнусата.
Ти ги храниш в капачки от бутилки.
Аз бърша личицата им
със вечно мокрите си носни кърпички.
Всичко е за тях,
всичко е за тях.
Лесни детелини
Видях ги ето тук.
Подсилих ги отдолу с подложки от плат и им сложих игла. Стават и за фибички и диадемки. И за мартенички.
Билков чай за кукли
Мисля, че би могло да се носи и като брошка от две части, леко топнато в джобчето на ризата. 🙂
Веселее студът
Веселее студът.
Едри преспи блещукат.
Няма брод, няма път.
Аз съм първата тука.
Кадифе и брокат,
ей така по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,
скреж от чисто сребро,
и с разкошни завивки
като в меко гнездо
всички нежни извивки
на града е завил.
Освежил е небето.
И света подредил,
и му казал да свети.
Сън безукорно тих,
утро кротко смълчано.
Този път не сгреших,
че съм станала рано.
Пиленце любаво
– Къде отивате, малки пиленца?
– В Шумен, в Шумен, в Синия магазин!!!
Внимание, внимание!!!
Началният час на концерта ни в „Чайната“ е променен – ще започнем в 20:30.
Телефонът, на който човек може да звънне, за да си запази място, е +359(0)887051080
Моят татко се грижи за мен
Моят татко се грижи за мен.
Със пуловери тежко навлечен,
той излиза навън всеки ден.
Пазарува. Не иска да пречи.
Моят татко пренася дърва,
във студеното, както куцука.
И прилича на чудо това –
вчера свършиха – днес пак са тука.
Той не е глух! Но често не чува,
а се сърди, когато крещя.
Моят татко цветя не купува,
но през лятото гледа цветя.
Моят татко по селски говори
и за ясни неща разсъждава.
Той за нищо не иска да спори,
той се смее и се съгласява.
Моят татко си прави майтапи,
моят татко обича джумбуши.
Притеснява се, ако изцапа.
Майка казва, а татко я слуша.
Мога много за татко да меля,
но в момента да спра се налага –
той е тук, портокал е обелил,
и държи да го взема веднага.
Първото ни събитие за тази година!!! :)
В София,
на 4 февруари от 20,30 часа
в Чайната на “Бенковски” 11
романтичен джаз-концерт
„Желая ти любов”
Макар че зимата е „Тъжно време” и Марина пее „Не отивай там”, елате да чуете нашата „Рецепта за любов”.
Любовта обича да се глези, понякога гласът й казва „Не си за мен”, а погледът й: „Опитай пак!”.
Понякога си пее с „Фалшиво тананикане”, но сърцето й вярва, че мелодията ще продължи.
Любовта понякога закъснява, но ако сте на точното място, можете да бъдете сигурни, тя ще дойде след петнайсет минути, или най-късно – с „Водите на март”.
Любовта променя целия свят, тя издига „Луната” и тя пали звездите. Тя променя съдбите на хората, а се побира цялата в една „Фотография”.
Любовта се отчайва и понякога пита „Кога? Кога? Кога?”
Понякога е щастлива, друг път – тъжна и нещастна, но каквото и да пее любовта, „Това е песен за нас”.
Заповядайте на 4 февруари в „Чайната”, за да споделим любовта си към красивата музика и романтичните стихове, изпети на български.
Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
Любовната джаз-класика на български език!
Вход – 8 лева.
Резервации: на телефон +359(0)887051080
Ин и ян
in colours
🙂
Тревата ли?
Снощи в Стара Загора бяха Виолета Христова и Камелия Кондова.
Срещата с тях беше в 17,30, още по светло.
Мисълта ми се отклонява към снега, таксито и движението по улиците в условия на пухкавост и коли, паркирали и от двете страни, но не за това искам да говоря.
Закъснях, но изтървах мъничко от началото само.
Камелия, Виолета, Камелия.
Я, и двете имат имена на цветя. От около двайсет години помня наизуст едно стихотворение на Камелия, в което има такъв стих: „По думите познавам, премълчаните, че с името ми цвете си наричал.“
Те стояха до една малка маса.
Имало едно време една малка, малка маса, на масата имало една малка, малка лампа, а край лампата имало две големи, големи поетеси.
За стихотворенията 3
Всеки ден наблюдавам как хората се опитват да излязат извън кожата на езика, да изкарат езика извън кожата му, за да го покажат нов, разкървавен и жив.
На мене това ми е чуждо.
Представям си думите като яйчица, в които има живи пиленца, и от уважение ги изчаквам сами да се излюпят.
Не ща да ги троша.
снимчицата е от тук
Мария Донева 
