Един съвсем случаен час

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел –
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи – станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Тъга, дошла със мен у нас.
Надежда, хваната на тясно.
Един съвсем случаен час,
запаметен кристално ясно.

11 thoughts on “Един съвсем случаен час

  1. „Щом можеш да ме натъжиш,
    то значи – станали сме близки.“ !! И аз това повтарям като малка дългосвиреща плоча, ама Михаля е шут и не вярва. ;))

  2. ПРЕЛЕСТ !
    Толкова красота, нежност, талант ..
    събрани в едно малко стихотворение..
    ПРОСТО НЕВЕРОЯТНО!

  3. Здравей, Мария. Не знам дали ме помниш… не съм твърде поетична душа, но твоите стихове са нещо различно. Как да кажа… утоляват някаква жажда… Благодаря ти. 😊

    • Дали може да ме подсетиш от къде се познаваме? Това не е име, което се среща много често, би трябвало да го помня, а пък аз не се сещам.

    • Сетих се!!! Вие ме заведохте на вечеря веднъж в Бургас, и после ме изпратихте до гарата! Нали?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s