Те вече не пълзят

Те вече не пълзят,
не обитават ъгли;
не крадат трохи.
Напето тропат
из празното пространство между нас,
изхрускват го
със грациозните си дълги крайници.
Да бяха мравки –
санитари на гората,
антисептични, поучителни…
Хлебарките
излязоха от тъмните ни мисли,
плющят с мустаци и ни казват:
крийте страха, нелюбовта, погнусата.
Ти ги храниш в капачки от бутилки.
Аз бърша личицата им
със вечно мокрите си носни кърпички.
Всичко е за тях,
всичко е за тях.

5 thoughts on “Те вече не пълзят

  1. От красиво до красиво има разлика. Много ми е живо това стихотворение, живо от до. Това кръстих „красиво“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s