Те вече не пълзят,
не обитават ъгли;
не крадат трохи.
Напето тропат
из празното пространство между нас,
изхрускват го
със грациозните си дълги крайници.
Да бяха мравки –
санитари на гората,
антисептични, поучителни…
Хлебарките
излязоха от тъмните ни мисли,
плющят с мустаци и ни казват:
крийте страха, нелюбовта, погнусата.
Ти ги храниш в капачки от бутилки.
Аз бърша личицата им
със вечно мокрите си носни кърпички.
Всичко е за тях,
всичко е за тях.
Мария Донева
Мария Донева 
Много е красиво.
Дали?
От красиво до красиво има разлика. Много ми е живо това стихотворение, живо от до. Това кръстих „красиво“.
на мен ми е страшно
но разбирам какво казваш, затова ти благодаря
И освен това чувствам, че не всичко е за тях.