весели яйчица от филц
теменужки в Стара Загора, до нашия блок
а лалетата са в един изоставен двор в Раднево
те си растат и си цъфтят, това им е работата на тях
мисля във влака за София, по пътя за концерта, да шия още такива шаренички, скоро е Великден
а Цветница – сега!
Драга редакция на списание „Пилешки свят“!
Пиша ви, защото на вашите страници много пъти съм намирал полезна и ценна информация и разчитам, че и на мен ще помогнете със съвет.
Аз съм Пиле, неженен, неосъждан, със собствено жилище. На снимката по-долу ще ме видите пред семейния портрет на родителите ми малко след тяхното излюпване.
Аз съм пестелив, тих, домошар с изградени навици. Не, не си търся жена.
Млад съм още и съм прекалено срамежлив.
Случаят е следният: Неотдавна един от съседите, скромен млад заек (скромен ли?! скромен ли?! о, колко скоро разбрах заблуждението, в което бях попаднал!) ме попита може ли да се нанесе с милата си в една от моите стаи, тъй като били загубили жилището си. Домът ми е просторен, светъл, и макар че аз живея в него сам, редовно мия прозорците и бърша праха.
Приех зайците. Видяха ми се приветливи и простодушни.
Има още
Пролетни дрожди в моя ум.
Сигурно е от рязкото затопляне на времето. Аз ловко го избягвам, като не ставам от дивана, обаче то си има свои пътища, това топло.
И сърцето ми бие по-силно, искам нещо да направя, да тръгна внезапно.
Аз не съм от тези, внезапните, обаче…
Искам!
Не съм вчерашна, всичко ми е ясно. Тия номера са стари, на мръсницата пролет, чак е смешно как пак и пак й се хващам.
Мислите ми се омотават като онази жълта коприна в шкафа, и като нея – нито мога да ги използвам, нито ми се иска да ги изхвърля.
Ръцете ми са грижовни и нервни. Шият нещо. Яйца от щастливи зайци. Зайци. Грах.
Ще шият, каквото си искат!
Колко още ще продължи това с пролетта, а? Ако ще почва – да почва, и стига вече!
Не казвам нищо против пролетта за ширпотреба, но съвсем друго е, когато си я направиш сам 🙂
Карамфилът си е от природата, малко да нашари цвета.
Костенурково-зелени
са дърветата одрямани.
По стъблата им, по мене,
по изстиналите камъни
слънцето подхвърля блясъци
като хладна лимонада.
В кафенетата по масите
никой днес не ще да сяда.
Вече е студено. Клоните
са увиснали от влага.
Тук-таме листа се ронят.
Котка неохотно ляга
на земята, после става,
после хуква възмутено.
После слънцето престава.
После – всичкото зелено.
Храбра млада костенурка
с лъскав фотоапарат
в приключения се гмурка
(две напред – една назад)
В куфара й – рокля бална
с цвят на паднали листа
Тя е плавна, танцувална,
но й пречи скромността.
Тиха е, цени уюта
и сега, на дълъг път,
в корабната си каюта
украсява всеки кът.
Сувенири, талисмани,
чашки, романтичен шал
От респект към капитана –
поглед нежно заблестял.
И че се е престрашила
да се грабне да пътува,
някак е задълбочило
радостта, че съществува.
Тя се смее, тя сияе
и предметите прегръща,
и не ще да си признае,
че й се прибира в къщи.
Костенурката не искаше да идва пролет.
Тя обичаше онова нежно усещане, когато тревичките се пъхат между пръстите на краката й. Устата й примляскваше само при мисълта за сок от млечка, а очите й се притваряха от спомена за пролетно слънце, от което да примре на припек и да пие топлина с цялото си тяло…
Но костенурката не искаше да идва пролет, защото знаеше, че е дебела и грозна.
Тя имаше цял сандък с красиви тънки дрехи, но как да ги облече? Нали ще се види уморената кожа по вратлето й. Нали коремът й ще прелее и ще закрие скъпоценната тока на колана. Нали ще й се очертае шишкавото дупе, нали… Нали всичко!
Костенурката гледаше календара, смучеше къпиново вино направо от шишето, отваряше прозореца да подуши новия свеж вятър, хълцаше дълбокомислено, пак гледаше календара. Загръщаше се по-плътно в палтото си, широко като гардероб, и потъваше в мисли. Да, сигурно е, че пролетта ще дойде, показно красива като пеперуда, натрапчива като щурец, лакома като пчела, жадна за внимание като светулка, ще блести, ще мига, ще си показва
хубавото зелено тяло, ще се гали в листата, ще се съблича, цялата в светлина, ще се потопи в потока, ще се катери по дърветата, съвсем гола, пролетта.
Костенурката отваряше сандъка с летни дрехи, разгръщаше ги и без да ги премери, отново ги прибираше обратно, между стръкове лавандула и тичинки от липа.
После открехваше прозореца и златистите й очи наблюдаваха пришествието на пролетта с чувство на кротка обреченост.
Котешки брошки от филц.
Намислила съм довечера да направя една костенурка 🙂
Днес пет часа правих лампа.
Това за часовете е буквално; а правенето беше с материали и помощ от Николай Табаков.
Той е търпелив и спокоен, държи се така, все едно да правиш лампи е най-естественото и лесно нещо, и затова и на мен ми се стори възможно. И хоп! 🙂
Той беше подготвил скелетите на лампите от черна тел, и носеше най-различни хартии. Молив, ножица, лепило и търпение. Това е необходимото.
Беше много забавно, всички лампи станаха различни, и всяка лампа мъничко приличаше на този, който й избира цветовете и я украсява.
А когато светнаха… О!
Прекрасен ден бе днес.
Благодаря!
В следващия пост – и дневни снимки.
🙂
Това е новооткрит ендемичен вид слонове.
Срещат се в района на стадион Берое.
Близостта с квартал Лозенец обяснява склонността им да се кичат безмерно.
Навиците им все още не са добре изучени, но има хипотеза, че се придвижват с пърхане на ушите и се хранят с нектар от цветя.
Засега е изпратен екип от пилета, които наблюдават поведението на слоновете.
Хубави слонове са те.
Мария Донева 