Като шоколадови бонбони са – без едно мога, само с едно не мога.

Като порасне, само ще реши какво е!

Видях идеята тук и реших да опитам да го направя. Получи се грозничко, но това при мъничките котенца е плюс. Разбрах си грешките и ако направя вторичко… ще видим.

„Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.“

Снощи за пръв път сънувах, че летя. Беше много хубаво…

Имам още няколко квадратни метра от този плат, ще шия още.

Снимките не разкриват красотата му. Те я прикриват и я омаловажават. А той толкова много си обича красотата…