Това предстои на 10 юни от 18,30 часа в София, в „Куфара“, на улица „20 април“ №18.

Ми… ще се видим там 🙂

На 4 юни от 17 часа

в залата на „Самаряни”

(бул. „Христо Ботев“ 205 – Стара Загора)

сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”

сърдечно ви кани на

представянето на

„Приказки за приятели”

Една книга с много автори от всякакви възрасти,
която ще даде отговор на вълнуващи и съществени въпроси, като:

– Как се облича най-малкият слон на света?
– Защо Сряда и Понеделник все не могат да се срещнат?
– Как трябва да постъпите, ако ви се появят крила?

Книгата се състои от седем раздела: Приказки за мечтите, Приказки за крила, Приказки за дните от седмицата, Приказки за книги, Приказки за Коледа, Приказки за небесни тела и Приказки за животни и хора.

Тя е предназначена за деца, родители, педагози, и най-вече за любопитни читатели, които обичат истории за важните неща в живота.

В предаването на Соня по ТВ Стара Загора, моля ви се, има около 20-минутен репортаж! Гот! Аз всъщност не си спомням какво беше :)))

Ето какво.

Между 25 и 45 минута някъде.

…беше много весело.
Читалище „Зора“ е боядисано в бяло отвътре и стените му направо светят.
Домакините са дружелюбни и организирани, и пълни с новини, и имат неща за разказване и събития за обсъждане, клюки за обменяне и книги за надписване, и все едно си станал 5 сантиметра висок в гнездо на лястовички.
Идва време да започваме. Влизам аз в залата, готова да привлека вниманието на публиката.
Нищо подобно!
Залата пълна до ръба, предимно с най-красивите млади хора, които съм виждала изобщо, напълно концентрирани и готови да гледат и да слушат.
Четох стихотворения и те се усмихваха и бяха чудесно-мили.
Мисля, че продължих с около три стихотворения повече от идеалното, но просто не исках да се махам от там.
Модераторът модерираше, фотографът фотографираше, поетесета четеше, читателите слушаха.
Уф, хубаво беше.

Лекция и семинар на тема „Как се прикотква смисъл“ – тази вечер от 18.00 в Ямбол, читалище „Зора“.
Модератор – Христо Карастоянов, гост-лектор – аз 🙂

Мили приятели, благодаря на всички, които бяха на събитието, а също и на всички, които ни стискаха палци! И на любимите ми деца от Пловдив, и на Гери и Теди – защото пропътуваха десетки и стотици километри, за да дойдат.
Беше много весело и интересно. Аз бях много развълнувана и леко не на себе си и не мога да ви разкажа съвсем точно как мина.
По същество:
Владо Любенов победи в трети кръг, по-точно неговата мила и хубава секундантка Габи Генчева победи големия, страшен и очарователен Христо Карастоянов.
В другите три тура и като цяло победих аз, с финален резултат 159 на 114 гласа.
Имаше борба, и се смяхме, и всичко беше гладко и увлекателно.
Преди началото Миленка и Краси свириха и цигулките звучаха истински красиво на улицата в музея (Вътре в нашия музей има антична улица. Двете цигуларки седяха до една колесница, която отдалеч приличаше точно на роял на колела. Шантава работа!)
Петър Чухов беше много спокоен и авторитетен, а дамите от библиотека „Родина“ са най-чудесни на света.
Ама а, 159 на 114! Нали! 🙂

Днес бях на посещение в училище, в нещо като кръжок за дечица, които пишат стихчета. Отивам аз. Те – 10-15, мънинки, розови, много сладки. Половината във втори клас, другата половина – в четвърти.

Има още →

Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.

За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.

Има още →

Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂