…беше много весело.
Читалище „Зора“ е боядисано в бяло отвътре и стените му направо светят.
Домакините са дружелюбни и организирани, и пълни с новини, и имат неща за разказване и събития за обсъждане, клюки за обменяне и книги за надписване, и все едно си станал 5 сантиметра висок в гнездо на лястовички.
Идва време да започваме. Влизам аз в залата, готова да привлека вниманието на публиката.
Нищо подобно!
Залата пълна до ръба, предимно с най-красивите млади хора, които съм виждала изобщо, напълно концентрирани и готови да гледат и да слушат.
Четох стихотворения и те се усмихваха и бяха чудесно-мили.
Мисля, че продължих с около три стихотворения повече от идеалното, но просто не исках да се махам от там.
Модераторът модерираше, фотографът фотографираше, поетесета четеше, читателите слушаха.
Уф, хубаво беше.