На 7 април от 11 сутринта ще гледаме и ще се радваме! ❤
Това е тя. Зад кулисите се вслушва в гласовете на публиката.
Влизат в салона.
После спектакълът започна.
В тъмното Принцът прошепна:
– Принцесооо…
А едно момиченце от публиката каза:
-Да?
По време на спектакъла не правих снимки, защото е селско и неправилно. След спектакъла имаше поклон, после с Ваня и Ива се снимахме.
Сега да пожелаем дълъг живот на „Въздушната принцеса“.
Тук кукли държат котка:
А точно в този момент пия изветряло бяло фраголино и няма никакви изводи от всичко това. Красотата преминава през очите ни и може би все нещичко от нея остава в нас.
Ужасно е скучно да бъда послушна.
Нали съм принцеса! Нали съм въздушна!
Дали ме харесвате? Хич не ви питам!
Когато поискам, в небето отлитам.
Така си живея, щастлива и волна.
От себе си аз съм напълно доволна.
Не можете вие на мен да се месите!
Каквото им хрумне си правят принцесите.
Премиера – на 23 февруари!
Дойде време да представя новата си книга и в Стара Загора.
Този път премиерата ще бъде част от съпътстващата програма на конкурса „Веселин Ханчев“. Ето ТУК са описани всички събития, които ще ни съберат, за да се радваме на поезията на младите.
За „Щастливи времена“ датата е 2 ноември, часът – 17,00, мястото – фоайето на радио Стара Загора. Вижте само как е обявено:
24 години по-късно… Премиера на стихосбирката „Щастливи времена” на Мария Донева – лауреат на ХХІ НМКП „Веселин Ханчев” (1994)
Ще се радвам да се видим!
На Алея на книгата в София ще представим „Разбойникът плъх“.
Ще бъде приключенско и дори малко опасно, затова препоръчвам на срещата да вземете децата си, за смелост и за по-сигурно. И за по-весело също.
Това е книга на Джулия Доналдсън, илюстрирана прелестно от Аксел Шефлър. В нея се разказва за един плъх, който тормози пътниците, ограбва ги и се тъпче с тяхната храна, много е лош. Добре че по едно време идва едно пате и то…
Ама няма да ви разказвам, не настоявайте повече, като видите книжката, ще си прочетете сами.
Срещата ще бъде на 15 септември, събота, от 17 часа, на сцената на АБК.
Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова!
Ще ви кажа.
Щастливите времена са, когато има кой да дойде да те прегърне, кой да те извика, кой да те посрещне, когато има кой да поплаче и да се посмее с тебе, когато има кой да ти попее и когато има кого да обичаш.
Например Русе и аз.
Никога няма да забравя как, след всичко, след всички сладки часове, накрая, Михаела и Василена ми попяха.
Красив град е Русе.
Била съм там, в дома на хората и книгите при Ваня Хинкова, вече много пъти през тези 8-9 години. Виждам как растат децата на приятелите ми, защото аз имам приятели там. Радвам се на новите лица. Прегръщам си букетите, рисувам котки, трепя комари, вечерям в „Кралска закуска“, казваме си тайни със Събка и си говорим за офталмологичните проблеми на чорапените зайци с Нели, докато Йоанна е на море, а Ива също липсва, защото е заета да подстригва кучета… Имам си живот в Русе, имам повече живот с всяка нова среща.
Вече ми липсвате ужасно. Такива сте!
Слава Богу, вие сте точно такива. ❤
Първото пътуване с „Щастливи времена“ предстои. На 9 юли вечерта в 18 часа ще бъда в Хеликон-Русе при Ваня Хинкова.
Какво ще говоря? Дали ще е весело, или пък тъжно? Когато говоря за разказите, пада голям смях. За новата книга още не знам. Честно, не мога да я усетя добре. В гудрийдс са я напукали с тройки. Освен това ми прави впечатление, че не е Коледа. Свикнала съм когато имам нова книга, да е Коледа. Свикнала съм също с излизането й да падна в прегръдките на сладките хора на премиерите в София и Пловдив и Стара Загора. Много ми е трепетно.
Пиша ги тези неща прекалено откровено, мисля, че и книгата е такава.
Но не ме е страх. В Русе ще ни посрещнат хора, които обичам и познавам. Те ще са орисниците на „Щастливи времена“, значи всичко ще бъде наред.
Понеделник, 9 юли, 18 часа, Хеликон-Русе. Нямам търпение, защото много обичам.
Аз се казвам Мария и съм пристрастена към радостта.
Затова мечтая за това събитие още от миналата година.
Мечтая да стане 16 декември, аз да дойда в София, да си метна багажа в хотела и да отида пеша до НДК, да вървя през панаира, да виждам познати (хора и книги), да прегръщам любими (хора и книги), да си играя на „Жената зад щанда“ на Жанет 45, да пия кафе, да бърборя, а когато стане 17,45 – да отидем в Перото и там
Оооооооооо!
И там да празнуваме, да се смеем, да рисувам котки, зайци и бухали (понеже това мога), да разсмивам хората.
Тези неща. На 16 декември от 18 часа в Перото.
Аз се казвам Мария и съм пристрастена към вас.
Урааа! Наближава премиерата!
Репетираме от септември, знаем си думите, гласим си костюмите, декорите ни са почти готови също, остават последни дни до представлението, а то ще бъде
на 15 декември от 17,30 в РБ“Захарий Княжески“!
А Нейко Генчев току що ни направи плакат, и флаери, да летят и да канят публика.
Хей, ура, ура!
В София, на 30 септември от 16 часа
в „Плюс това“ на „Марин Дринов“ №30
ще има голяма и весела премиера
на книгата „Патилата на метлата“
Елате с децата!
PS В „Плюс това“ съм била само по прелестни поводи, затова ми е любимо място. Когато си го представям, се виждам ето така:
Чакам този вторник от три месеца и половина.
Не стоя да го чакам. Работя, чакайки. Репетирахме всеки ден. И ето.
Утре е премиерата. Есен е, въздухът изстива, напрежението се сгъстява. Много събития.
Имаме премиера утре, мили. Смяхме се, повтаряхме безброй пъти едно и също, викахме и се сърдихме, сдобрявахме се и се радвахме, много се уморих. Бяха прекрасни дни, сега като си помисля.
Направихме една детска пиеска. И да не е детска, бебешка да е, нищо не става, ако не си извадиш душата на показ – ние, всички заедно.
И утре, пред публиката.
А, да.
По тази причина, понеже представлението ще започне в 18 часа, има две следствия:
1. Който има билет за концерта на Васко Василев, да не се тревожи – ще свършим достатъчно време преди началото на концерта.
2. Литературният клуб ще се събере на представлението, доколкото разбрах. А следващата ни обичайна среща ще бъде в ЦПРЛ („З. Княжески“ 71) в 19, както си трябва. Вижте колко хубаво си открихме учебната година миналата седмица: