Ще ви кажа.
Щастливите времена са, когато има кой да дойде да те прегърне, кой да те извика, кой да те посрещне, когато има кой да поплаче и да се посмее с тебе, когато има кой да ти попее и когато има кого да обичаш.
Например Русе и аз.
Никога няма да забравя как, след всичко, след всички сладки часове, накрая, Михаела и Василена ми попяха.
Красив град е Русе.
Била съм там, в дома на хората и книгите при Ваня Хинкова, вече много пъти през тези 8-9 години. Виждам как растат децата на приятелите ми, защото аз имам приятели там. Радвам се на новите лица. Прегръщам си букетите, рисувам котки, трепя комари, вечерям в „Кралска закуска“, казваме си тайни със Събка и си говорим за офталмологичните проблеми на чорапените зайци с Нели, докато Йоанна е на море, а Ива също липсва, защото е заета да подстригва кучета… Имам си живот в Русе, имам повече живот с всяка нова среща.
Вече ми липсвате ужасно. Такива сте!
Слава Богу, вие сте точно такива. ❤
Чудно си беше! искам пак.
Пак! При първа възможност!
Толкова се радвам! Целуната и обичана бъди!…А букетите…те са си хубави, нали?
Много хубави! 🙂