Тези възрастни хора

Тези възрастни хора
се държат за ръка
и е мило и странно,
че ги виждам така –

тя с домашно елече
посред градската жега,
той – прилично облечен,
тя – опряна на него.

Той – почти беззащитен
с тези ключици тънки.
Тя за всичко го пита.
Тя го води навънка.

И несигурна, мека
се огъва земята.
Те напредват полека.
Те си плащат водата.

Малки дядо и баба,
уморени от път.
Плащат тока. И хляба.
И каквото дължат.

Мое мило, любимо,
аз като остарея,
ти дали ще ме имаш,
както той има нея?

10 thoughts on “Тези възрастни хора

  1. това ми е любимо стихотворение 🙂
    някак ми напомня за любимата бийтълсова When I’m Sixty Four и как въпросът ‘ти дали…’ ме вълнуваше наистина, едни 25+ години назад 😉

  2. Не бих искала да навляза неподготвена във възрастта на бастунчетата.
    Затова усърдно събирам полезен материал и настройвам антената.Няма да бързам в последния момент я. А възрастта, оказва се, може да се окаже много готина всъщност, стига да я погледнеш с мъдри и добри очи.Дано я доживеем!

  3. Pingback: Репетиция за премиерата. | Мария Донева

  4. Мдааа… много е добро…
    Обаче аз няма кой да водя… И мен няма кой да ме крепи …
    Та такъв е живота. Трябва да си го живеем с усмивка 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s