Червени шипки. Мед и прах.
Одърпани, смутени хора.
И вятър, който буди страх.
И къщи, бледи от умора.
Прозорци с поглед затъмнен.
Метален мирис на тревога.
Студена сутрин. Топъл ден.
Тъга – не остра и не много.
Изпити есенни жени,
оси и плодове измити.
Сезонът днес ще се смени –
клюкарстват за това врабците.
Мария Донева 
Дам, днес е много ветровито. Идва есеееееен 🙂
и с това се свиква 🙂
Само малко размести листата и толкова.
все от някъде трябва да се започне 🙂
Въртя, суча – все по следите на вятъра ме тегли :). Разхождах се и попаднах на това приказно местенце. Хубаво е тук. Ще се връщам с удоволствие…
До следващия път 🙂
ако ти не беше ме намерила, как щях да те намеря аз?!
добре дошла 🙂
Е, може да сме малко малки,
но все безкрая ни зове
и все нанякъде ни тегли,
и да се плашим ще е жалко.
В нас има още много сила
и има много дни напред…
(Ти все така си лекокрила,
а той е все така напет.)
За нощите не се говори
те ни повеждат и не питат.
(Дори и пътят от умора
край себе си през ден поспира.)
Те, пътищата, стават плитки
като реките – до колене,
и някъде ще се преплитат
и някъде ще се променят.
Те повече от нас не знаят,
и даже своя шапка нямат,
с която вечер да помахат
на миналото и на вятъра.
Или ще бъдат тъй открити,
че ще се губят и ще падат,
но както мъдреците казват,
ще има ангели по-тихи.
Не питаме, не знаем много
какво ще ни се случи утре –
но никак няма да е скучно,
и в нас е чудно, и наоколо…
Ще се разделяме попътно
и под чардаци, край дувари,
но всеки ще запази вярата
и споменът не ще помръква.
ихаааа!!!
Честит да е 😉 и ако може да спрем до вятъра, а? Ей, така безземетърсно…
едно-две земетресения – голяма работа 🙂
хората и толкова си нямат!
🙂
🙂
може би вярата нямаше да бъде такава, ако не беше калена в огън и лед…