Далече, далече

Аз живея в резерват
зад невидими стени.
Тук страхът не е познат.
Не прииждат новини.

Обкръжена от предмети,
мисля мислите си стари,
от места любими взети.
Чаят диша нежни пари.

Моделирам всяка дума.
Любовта ме обикаля,
със походката на пума
идва, за да я погаля.

Някакви мъниста нижа,
в дом, населен само с мене.
Самотата ми се грижи
и ме пази. Защитена,

в топъл и заоблен свят
без внезапни новини,
в моя личен резерват
със невидими стени.

8 thoughts on “Далече, далече

  1. Значи резервирана била си.
    От кого и за кого? кажи ми!
    Щот погледна ли към твойта маса
    искам да получа стих невинен.

  2. Тъжно и поетично… Малко ли СМЕ (не казвам „са“) тези, които се чувстваме така!? А би ли могло да бъде другояче, ако мислите ни нови и стари не са за илюзорни неща!?

  3. Сетих се и за това – http://www.youtube.com/watch?v=0u9QNYjYvYQ

    Благодаря за цветята и чашите. Имам едни неща за теб. Ако не ги изям или счупя докато дойдеш следващия път насам или аз – към теб – ще се радвам да си ги получиш. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s