Вятърът ме дотъркаля
до врата, която
е изметната и зее
цяло лято.
До вратата има пейка,
маслено-зелена.
Там една засмяна баба
чака мене.
Да не беше тоя вятър,
нямаше да мина.
Всичко тук ми е познато
от години.
И любимо, и досадно,
и не ми се връща.
Виждам, че съм остаряла
като къща.
Натежала съм, с обувки
уморени.
Бабата я няма, мястото й
чака мене.
Младо стихче.
бабешко е, за баба 🙂
много обичам тази тема
имах си най-хубавата баба аз, майка Мими
и аз си имах най-добрата баба, за кратко
близко стихче:)
те са такива.
Много мило:)
мерси :)))
…
Знаеш колко много харесвам това ти стихче!
Ала отвътре нещо силно ме бута
да образувам следната
Мрачна шегичка
Навън, край портата – брезички,
по клонките с дъждовни капки.
И пухкави прилежни бабки
насядали, плетат терлички.
Ветрец дойде, да брули листи,
да рони закъснели капки.
И кротките, смирени бабки
полека-лека взе да чисти.
…
Бъбриви бабички, басмени,
заплитат и разплитат дните.
Беззъби бебета засмени.
Край тях една пчела прелита.
Без разсъждения разбират,
че иде ред да си отиват.
И те спокойно се прибират,
естествено, без съпротива.
При дядовците си се връщат,
които от кога ги чакат.
Премитат облаците вкъщи,
наливат дъжд, изтупват мрака.
Заспиват рано, рано стават,
и си мравучкат суетливо.
И там, оттатък, продължават
с вниманието си грижливо.
бабки сладки, с личица като сушени ябълчета 🙂
🙂
…
Компот, петмез, сушени билки.
И снимка с древен непознат.
Опипват този странен свят
със жажда да усетят още
кога е ден или е нощем
ръце със живи сини жилки…
…
древен непознат… за тебе е древен 🙂
Оооо! За мен е наборче! 🙂
Зелена пейка…напомня ми за снимка която правих това лято на една зелена пейка, пред една къща. Изглеждаше толкова самотна.
наистина, много позната гледка. тъжна и естествена.
За първи път чета стихчета на „стара“ тематика и съм очарована, че звучат прекрасно! Браво Мария!
Благодаря 🙂
„мравучкат“ – чудесна си, Мария!
🙂