Това беше най-милият възможен финал на трудовата ми година.
Така се случи, че в галерия „Байер“ беше подредена най-пъстрата изложба (вж. снимките по-долу). Имаше смях, сълзи, прегръдки, бонбони, плюшена котка и истински кавалджия от ансамбъл „Загоре“. Здравко си беше Здравко, а централният букет съдържаше чушки, мохито, коледна украса и шоколад. Толкова много мисли и чувства имам, а всичките се съдържат в една дума.

Благодаря!

Снимките, единомислието и приятелството са ми от библиотека Родина, със съдействието на издателство Жанет 45 и Хеликон.

Слагам един тон снимки, нека да има!

Мили приятели,

Ако вече нямах заглавие „Книга за нас“, точно така щях да нарека тази книга, която ще ни събере в София другата седмица. В нея има стихотворения, които са някак твърде малко на брой, като знаеш, че съм ги писала три години. От една страна, наистина повече превеждам, отколкото пиша. От друга – с помощта на редактора Здравко Дечев се погрижих да махна всичко излишно… И книгата, струва ми се, стана някак остра, без тлъстини, без дунапрен, без шупли… как да го кажа по-ясно? Ще я прочета на хартия скоро и ще си проверя усещането, ще си го сравня и с вашите усещания, ако искате да ги споделите с мен.

Тя е за любимите хора. Като се замисля – всички са вътре. Мъж, жена и дете, майка, татко, братя, сестри, баба, дядо, компанията за морето, всички сме заедно там и сме неразделни и прегърнати.

Започва с любов и с любов завършва, а вътре в тези скоби има още много от същото, във вид на пътуване, прибиране, боледуване и оздравяване, готвене и игри, четене и писане.
Има груба лексика, има думи като задник, казанче, лудница, шкембе чорба и печени чушки, има миризливки и букови сечковци. Има и красиви думи, и нежни. Всичките ми думи са там. Но аз си мисля, че най-хубаво е, когато стихотворенията не се усещат като стихотворения, а като естествена и жива родна реч.

Не. Най-хубавото е, ако в книгата е цялата ми душа, а после се окаже, че не била моята душа, а твоята. Че там е твоето семейство, твоят град, твоите стиснати зъби, твоята скръб и твоята любов.
И книгата, която е моя, да се окаже твоя книга.
Книга за нас.

Първата среща на „Боядисвам в бяло лятото“ ще бъде в София, на 28 ноември от 18,30 в Гьоте институт, на „Будапеща“ 1.

Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла  танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.

Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.

Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.

Вие си мислите, че съм в Стара Загора, а аз снощи бях на Бродуей и сърцето ми още е там.
Радост Младенова, Иван Калошев, Красимир Ангелов, другите ръководители – съжалявам, че не ги познавам, майсторите на декора, мултимедията и осветлението са взели текста на „Орисниците“ и така са го разработили, че децата от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Алегра“ да покажат какво могат.
А те могат много. Смайващо много. Това е пълноценен и много сложен балетно-театрално-музикален спектакъл, достоен за професионална сцена. Без грам снизходителност, защото са деца; без да си позволят да правят грешки – макар че когато малките грешат са още по-сладки, но никой не си позволи да се възползва от това.
Много беше хубаво. Много.
Сега ще ви кажа какъв е краят на пиесата.

ФИНАЛ

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Аз съм най-хубавото! Аз съм публика!

ДЕЦА: И ние! ние!

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Ама как така! Ти нали ще станеш художник! А ти – певица! А вие – балерини!

ОПЕРА: Истинските творци се интересуват не само от себе си. Те се учат и от другите изкуства.

ДЕТЕ: Освен това ни е много приятно и интересно да гледаме и да слушаме всичко, което е хубаво!

БАЛЕТ: (към едно от децата) Впрочем, всички други деца вече си избраха какви ще станат, когато пораснат. Само ти не си още.

ДЕТЕ: Аз искам…

Чува се туптене на сърце.

ДЕТЕ: Аз бих искал… Какво е това? Вие чувате ли този звук?

ОПЕРА: Прилича на пулс.

ПАНТОМИМА: (показва с движения туптящо сърце)

ДЕТЕ: Какъв хубав звук! Мисля, че означава нещо… Нещо специално за мен!

БАЛЕТ: Това е звукът на сърце, изпълнено с любов.

ДЕТЕ: Възможно ли е… Наистина ли това е… Мама?

Децата се събират около него.

ДЕТЕ: Да, това е мама! Тя ме очаква и ме вика!

ОПЕРА: Трябва първо да избереш какъв ще станеш, за да те орисаме, преди да се родиш.

РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ: Не, детенце. Не карай майка си да те чака. Има време, има много време. Ще решиш по-късно, нали?

ДЕТЕ: Аз вече зная. Моля ви, орисници, искам да ми пожелаете най-важното нещо на света.

ОРИСНИЦИТЕ: Какво е то?

ДЕТЕ: Орисайте ме да бъде добър, смел и умен. А аз сам ще избера какъв да стана, когато порасна.

ОРИСНИЦИТЕ: Да! Разбира се! Бъди добър човек! Бъди смел! Бъди умен!

ДЕТЕ: Отивам при мама! Благодаря ви! Много ви благодаря!

Снимките са от страницата на „Алегра“.

На 10 и на 11 септември от 19,30 часа
в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)

театрална формация „Сенджу”

ще представи за нас премиерата
на кукления спектакъл
„ИССЪН БОШИ”

Режисура: Любомира Костова
Ментор: Сенджу Такеда
Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова
Асистент сценограф: Виктория Андрекова
Музика: Мария Михайлова
Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика
Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов
Стихове: Мария Донева
Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД
Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД)
Изработка на кимоно: Дора Сомова
Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева
––––––––––––––
Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.

Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че:
„Целият свят е така подреден!
Аз ти помагам – ти утре на мен!“
*****************************************
Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.

Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК,
а аз ще добавя от себе си текста на една от песните. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега.
На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“,
но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤

И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.

Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!

„Книга за нас”
премиера в София на 2 юни от 18 часа
във Фокс бук кафе, ул. „Уилям Гладстон” №32.

Знаете ли, първата среща на „Животните” с публика беше точно в това кафене.
То беше пророческо събитие: направихме го онлайн, когато още никой не си и представяше, че животът ни ще се изнесе в интернет.
Ето, сега си намислям желание:
Софийското представяне на „Книга за нас” да бъде радостно и хубаво, да дойдат хора, които обичат стихотворения, да се смеем и да се вълнуваме заедно, и когато срещата свърши, радостта да не свършва, а да прелее от книжарницата, да се понесе по „Гладстон”, да завие по „Витоша”, да се разпростре… и никога да не ни напуска вече.
Моля, заповядайте.

Постковидно събирам решителност, за да казвам стихотворения пред публика.

Лесно е да четеш приказки на децата, да трепкаш, да искриш и да ги разсмиваш, и по лек начин да им кажеш важни и добри неща. Малко или много си скрит зад автора, имаш мисия да ги научиш на хубаво и добро.

Как ще се изправя да казвам свои неща, да се разкрия и да се оставя на милостта на непознатите в залата?

Ще видим как. Искам, но ми притракват зъбките.

В Хасково на 21 май. Поканиха ме две библиотекарки, на тях се уповавам.

Моля, заповядайте.

Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Мария с крила

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤