Постковидно събирам решителност, за да казвам стихотворения пред публика.
Лесно е да четеш приказки на децата, да трепкаш, да искриш и да ги разсмиваш, и по лек начин да им кажеш важни и добри неща. Малко или много си скрит зад автора, имаш мисия да ги научиш на хубаво и добро.
Как ще се изправя да казвам свои неща, да се разкрия и да се оставя на милостта на непознатите в залата?
Ще видим как. Искам, но ми притракват зъбките.
В Хасково на 21 май. Поканиха ме две библиотекарки, на тях се уповавам.
Моля, заповядайте.
Мария Донева 
На Мария Донева с обич! Седмицата ми работна я превърна в сладка ⛵ лодка, с платна небесни и усмивки лесни, да ти затупка в ляво знае и знае да те заиграе. В словореда чуден, с обич произнесен, за хората,за птичките, за бръмбарите и тревичките, за мъничките и големите, за всичките. Едно такова чудно вдъхновение, детското е съхранила, но не го скрила, н е. г о. е с к р и л а…..
❤