Това е една чисто нова поема за риби.
Толкова е нова, че съм я казвала на глас само веднъж – в библиотека „Родина“, на Краси, Ани, Нина и Диана.
Тази публикация сега е нещо като премиера.
Вече си имам цели четири поеми – след „Заекът и неговата мечта“ ми се появиха „Мишките отиват на опера“, „Писмото на мравката“, а ето го и славния „Капитан Ципура“.
Записах го като mp3, за да го пратя на Дари за „А понеделникът всъщност е приказка“, но реших да го сложа и тук.
Дано да ви хареса.
Харесва ли ви?
❤
Мария Донева 
Много забавно, развесели ме! Идеята за рецитиране на поемата е прекрасна! Благодаря Ви!
Аз благодаря 🙂
Сериозна сатира. Браво!
🙂
Каза я на премиерата на Жимвотните“ в София :))))
Също.
Ех, какъв съм паметлив!
Не, тогава още не беше написана.
Направих си засичане и … излиза, че ти си права.
Значи моят спомен е от бъдещето!!!
Ех.
„Животните“.
Много обичам приключенски стихотворения! „С бандити и пиратки,/ съкровища неземни, които влизат в сватки / да станат по-почтенни! /Когато иде краят /на палубата вързани, те/ вместо хленч мечтаят си/ на Смъртта изплъзват се!“ Ако някой някой сборник с такива стихове създава виждам капитан „Ципура“ най-отпред по пясъка как плава!
Изслушахме го в захлас 😁
Ура 🙂
Изслушах цялата поема, и таз поука ще си взема, наяве и дори на кино тя ще върви със бяло вино!
Справедлива забележка! Казано е: poisson sans boisson est poison!
Много е забавно!
Аха аха :))