Пиша думи, после ги чета
и не мога да си ги позная.
Някой казва плашещи неща
и неща, които аз не зная.
Все едно са писани от друг,
с други планове във друго време.
Някой, който е захвърлен тук
и не знае как да се съвземе.
И поглежда – кой ли го следи,
чувства се без избор и на тясно.
Някой, който думите реди,
сякаш прави бент с чували пясък
Някой по-сърцат, ожесточен,
който даже няма намерение
да прегърне всичко като мен,
за да съчини стихотворение.
Пазя си силите. Пазя ги, не че са много.
Даже на мене не ми е известно какво точно мога.
Няма къде да отида. Не твърде далече.
Аз съм растение с форма и цвят на човече.
Зная, че лошото идва. Но още пътува.
Няма да плача по принцип, че то съществува.
Може би днес е последната мирна минута.
Тя е безценна, не бива да мине нечута.
Гледам. Внимавам. Поемам си въздух разкошен.
С няколко души общувам. Познавам ги. Те не са лошите.
Времето скача. Замайва се. Меко присяда.
Някой, уютно завит, предварително страда.
Някой си глътва ключа. Друг сънува, че бяга.
Друг пък, безпомощен, дава ръка и помага.
Аз съм единият, другият, третият, петият.
Тази минута не сменям за десет столетия.
Много е тъмно и страшно, разбирам го, само че
крия във шепа живот като трепкащо пламъче.
Светът, взривен от про- и анти-,
се уповава на таланти,
които още знаят ясно
какво е честно и прекрасно,
които още пазят живо
усещането за красиво,
светът копнее за поети,
в които истината свети,
светът жадува за актьори,
в които Бог да проговори,
със дарба – благодатна почва,
в която чудото започва,
пониква и се вкоренява,
напук на църква и държава,
напук на власт и политика,
с гласа на онзи, който вика
в пустинята – и тя отвръща
и във градина се превръща.
Светът е почернял от жажда,
но точно в този миг се ражда
приятел, помагач, спасител,
художник, градинар, учител,
и точно в този миг на нужда
във всеки нещо се събужда,
разсънва се, просветва, тлее,
открива за какво живее
и силата си предусеща,
върви, усмихва се отсреща –
искра в човечеството, цялото,
и гледай! – даже в огледалото.
В събота от 11 часа ще бъде премиерата на пиесата „Захарни неволи“ в ДКТ Стара Загора!
автор и режисьор Янчо Иванов
текст на песните Мария Донева
сценография и кукли: Михаела Динева и Живко Кънев
музика Пламен Петков
актьорски състав: Биляна Райнова, Златина Караенева
РЕЗЮМЕ
Без сладко не искам и ден да живея!
Как мога без сладко да оцелея?!
За него си мисля. Какво да направя?
Как мога за сладкото аз да забравя?!
Животът ще бъде солен и горчив.
Без сладко не мога да бъда щастлив.
Малкият Захари най-много от всичко обича да си похапва сладко, но неговите зъбки, мозък, корем и черен дроб не са щастливи от това. Малкото момче открива, че невинаги това, което обича най-много, е полезно за здравето му. С помощта на зеленчуците и плодовете разбира, че сладкишите могат да бъдат и опасни и за да расте силен и пълен с енергия, трябва да се храни здравословно.
Сутрешни блокове. Къси кафета.
Бързаш за работа с мисъл заета.
Пак сте си легнали в два през нощта.
Имаш да правиш хиляда неща.
Фейсбук залива те с клюки и котки.
Вика те глас със изнервени нотки.
Няма „не искам“ и няма „не ща“ –
трябва да правиш хиляда неща.
Тръгваш си късно и ходиш безцелно,
и вдъхновение блъсва те челно.
Помниш ли? Някога си обеща:
трябва да правиш любими неща.
Този ден напразно мина,
но докато си жив,
радвай се всеки ден, цяла година,
просто бъди щастлив.
Слънцето грее, небето сияе.
Имаш си тайна и хубава тя е.
Спри се. Влюби се. Сбъдни си мечта.
Всеки ден носи любими неща.
Мале, колко рев ревах за Миряна Башева.
Без да съм я срещала. Само съм я чела.
С чувството „отиде си пак човек от нашите“.
Без да знам дали при „своите“ тя мен би приела.
Има думи, от които въздухът олеква,
има редове, които без да уча, знам.
Мъчно ми е, светло ми е, а в ума отеква
„Няма да те дам. Няма да те дам.“
в клуб „Портрет”, ул. „Неофит Рилски“ №72, София
на 13 февруари от 19,30 часа
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи
Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти
и ще започнем от рано празника на виното и любовта.
Концертът ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. Вход за концерта – 20 лева
Имаме нова книга, чудно шарена и хубава.
В нея се говори за това, как човек да разпознае чувството, което го вълнува, да прецени силата му и ако е хубаво чувство, как да му се наслади и да го сподели, а ако е неприятно – как да го овладее. Обяснено е като за малки деца, че всяка емоция е естествена и необходима, но ако е прекалено силна или продължи твърде дълго, тя може да повлияе зле на живота ни. Всички тези теми са доста сложни, ако се замислиш, но са показани чрез случаите на един много симпатичен инспектор – детектив Крок от Форествил. Той наблюдава поведението на своите съграждани и от това, как изглеждат, как говорят и как се държат, разбира какви са техните емоции, и им помага да станат по-спокойни и по-щастливи, и по-добри приятели. Има упражнения и съвети, и интересни задачки, изобщо, книга – бонбон.
Прилича на учебник по опознаване и овладяване на емоциите… Направо си е учебник!
Де всички учебници да бяха такива.
Представям ви „Емоци-О!-метъра на инспектор Крок“ от Сузана Исърн, илюстрации – Моника Каретеро, аз я преведох, издателството е „Мармот“.
Хайде, на хубави книги да ни върви ❤
Тази година започна неописуемо за мен. Получих военно отличие!
На специално тържество бригаден генерал Стоян Шопов ми оказа изключителна чест и ми връчи награда за това, че преди време написах текста на химна на Втора тунджанска механизирана бригада.
Това стана на 4 януари сутринта, беше слънчево и много светло, тържествено и сериозно, а аз направо не знаех къде съм. Днес ми изпратиха снимки от онзи ден и аз пак се почувствах така.
Намерих един клип с първото изпълнение на химна.
Особено малкият, чувам го как си мисли: Няма вие да ми казвате на мене! И като разберете какво направих ей сега, пак няма вие да ми казвате на мене!
От юли миналата година всяка седмица споделям радостта си от хубавите книги в предаването за култура „Флашмоб“ по радио Стара Загора. Имам концепция: да избирам за четене разнообразни заглавия и да говоря за тези, които са ми харесали, защото съм научила нови неща и съм преживяла нещо повече, благодарение на тях. И после тичам да кажа: красива работа, обърнете й внимание!
Аз не си говоря сама, предаването има водещи, журналистите от радиото, техните въпроси, гласове и усмивки определят тона и насоката на всеки разговор. Радио Стара Загора е гюл бахче. Розова градина!
Това е първият епизод от подкаста. Не знам дали точно така се казва, но ето го, за „Гладни сърца“ на Веселина Седларска. Може да се влезе и от страницата на радиото, най-долу. Има подкаст на предаването за джаз на Цветомир Цанков, не е за изпускане и е страхотно, че вече ще мога да си го слушам, когато ми е удобно.
Новата година само радости да ни носи! Моля.
Мария Донева 