Обилна юнска красота!
Завеян вятър по терлици.
Край пътя – цъфнали цветя
във всички цветове на пицата.
Колко лесно се обича непознат!
Кой не е мечтал за бреговете ни?
Подаряваме му папагали,
злато и цветя.
Изучаваме езика
(първо – частите на тялото)
После си говорим.
И възторжено прегръщаме
новата религия.
А после?
Стари божества
безпокоят съня ни.
По променливите облаци,
по опитомените животни,
по дъждовните следобеди
времето започва да се вижда.
Лодката, която го донесе,
вече е поправена и чака.
Моя обетована земя,
нека някой друг те обитава.
Това предстои на 10 юни от 18,30 часа в София, в „Куфара“, на улица „20 април“ №18.
Ми… ще се видим там 🙂
Ангелчето Пантелей подсмръкна два пъти и обърса носа си с крило.
Крилото беше сивкаво, тук-таме подсилено с кокоша перушина и анкерпласт. Крайчетата му бяха оръфани, все едно някой ги е дъвкал. От вътрешната им страна с химикалка беше написано Heavy Metal, Metallica и „Обичам Ваня”.
На всичкото отгоре крилата бяха поне с три номера по-големи от необходимото.
Като деца пред рецитал
са чакали дъждът да почне,
и изведнъж градът е цял
във капки весели и сочни.
Градът от банята излиза
и капки от носа му капят.
Надниква слънце, ниско, близо –
децата за да си отхапят.
Градът спокойно се суши
и като котка се протяга.
Денят, ухилен до уши,
не иска още да си ляга.
Дъжд – слънце, слънце, слънце – дъжд,
дъги с пижамени райета.
Последно, още по веднъж,
и ще се свечери небето.
Мина представянето на „Приказки за приятели“ в Стара Загора. Надявам се да има снимки, трябва да има снимки. Но до тогава – ето тук едно прясно интервю в ТВ Стара Загора, от 40 до 52 минута.
Следете полета на веждите ми!
Каквото виждам, е красиво.
Каквото чувствам, е приятно.
През погледа ми в мен попива
великолепието лятно,
и във очите ми остават
полета, шипки, чисти мисли,
и чак до зима продължават
да топлят и да се разлистват.
Подминах зайче на поляна,
а то към рейса не погледна.
И мен внезапно страх ме хвана,
че аз го виждам за последно,
че няма пак от тук да мина
и няма смисъл да пътувам.
Че с нещо важно се разминах.
Че все едно не съществувам.
Главата си посипвах с тебешир,
в устата често имах вкус на пепел.
Сбогувах се със вътрешния мир
и чудо е, че никой не утрепах.
Натравях се от своя собствен глас,
а след това мълчах със злоба вкъщи.
Отчайвах се от всеки следващ клас
и често над контролните повръщах.
И се спасих! И радост! Свобода!
Но тресна ме поредната измама.
Не съм в каторгата на ПГЕА,
обаче и колегите ги няма.
Без мен се черпят в неуречен ден.
Без мене псуват бога, МОН и шефа.
И някой друг сега е окрилен
с дежурствата на входа и в кенефа.
Не искам вече да се пържа в клас.
Колегите не спирам да сънувам.
И като клетник-хъш сега съм аз,
загледал със копнеж брега на Дунав.
С перверзен поглед, нощна птица,
една севастократорица
владее петия етаж.
Година, метър и грамаж
изобщо не важат за нея.
Благословена по идея,
и вдъхновена априори
(каквито и да ги говори)
вилнее в родното хранилище
и в скапаното ни училище.
Любов и страх за учениците,
единствена сред историците,
цял век света да покорява,
да ни е хубава и здрава,
и да не бърза да съзрява
божествената Десислава!
Колко пъти го били?
Не учил, не писал, не чел.
Но устата сгрешила,
сама промълвила: „Разстрел…”
Твойто име им казал,
но седмици после мълчал,
даже да му подсказват.
И как ли без вик издържал?
Без да знае да срича,
мечтаел за диплома, бал.
Но във този учител
не срещнал ни милост, ни жал.
„Не човек, бъди даскал!” –
просъскал директор суров.
Ученикът обаче
отчаян въздъхнал: „Попов…”
Елегия
Щом Дядо Мраз и Пер Ноел,
и Дядо Коледа Лапландски
във водката на Рафаел
изсипят лед от скрежа лански,
когато Шефа се научи
със „Добър ден!” да поздравява,
тогава може да се случи
хранилището да забравя.
Зората сутрин ми блести,
но не по-розова от Мимето.
И Физиката ми тупти,
и пак ми става най-любима тя.
Опива ме вълшебна смес
от Психология с История.
И Киров е за мене днес
тъй носталгична територия…
Расте ми задника. Цял ар!
Не ям, горчива ми е мъката,
но стене клетият кантар
от тежестите на разлъката.
Разлъката е свръх-тонаж.
Тъги сърцето са обхванали.
Къде е петият етаж?
Къде са всичките останали?
Трябва да изровя и другите стихове по темата, имаше…
На 4 юни от 17 часа
в залата на „Самаряни”
(бул. „Христо Ботев“ 205 – Стара Загора)
сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”
сърдечно ви кани на
представянето на
„Приказки за приятели”
Една книга с много автори от всякакви възрасти,
която ще даде отговор на вълнуващи и съществени въпроси, като:
– Как се облича най-малкият слон на света?
– Защо Сряда и Понеделник все не могат да се срещнат?
– Как трябва да постъпите, ако ви се появят крила?
Книгата се състои от седем раздела: Приказки за мечтите, Приказки за крила, Приказки за дните от седмицата, Приказки за книги, Приказки за Коледа, Приказки за небесни тела и Приказки за животни и хора.
Тя е предназначена за деца, родители, педагози, и най-вече за любопитни читатели, които обичат истории за важните неща в живота.
