Книжката я има в литернет. Ето ги и картинките. Кой не ги беше виждал, а? 🙂

Има още →

Конче от размекнат карамел
със опашка пъди маранята.
Облак тъмносин се е навел
на една целувка от земята.

Въздухът е пълен със трева
и със билки. Въздухът лекува.
Кончето с красивата глава
в маранята трепка и танцува.

Слънчевият реотан жужи
и искри над кончето се ръсят.
Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса,

и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.

Място на действието – занемарен квартален компютърен клуб, наречен Професионална Гимназия.

Госпожата по български е терорист, учениците са контри.

Госпожата е сървър. Тя чакали в базата си зад бюрото, въоръжена с щит-дневник и бърза химикалка.

В началото на играта бие звънец и контрите нахлуват на терена. Госпожата се прицелва. Контрите залягат по чиновете. Един се опитва да метне флашка и да разкаже виц, за да разсее противника, но не успява.

Има още →

Колко е хубаво
времето вкъщи.
Беля си ябълка.
Книга разгръщам.
Тихичка музика
бавно бълбука.
Слънце ли?!
Аз пък не мърдам от тука!

Аз съм професионален родител.

По-точно – професионална майка. Държавата ме назначи на тази длъжност преди осем години.

Първоначалното проучване за длъжността се проточи почти девет месеца, през които редовно следяха моето здравословно състояние. С грижата към себе си трябваше да удостоверя, че съм способна да извършвам същите дейности и по отношение на други индивиди. Очевидно със същата цел моят работодател – държавата, одобри сключването на брак с колегата – баща.

Има още →

Може аз да съм будна,
но сърцето ми спи,
и дори ми е чудно
как тупти и тупти,

тихо и уморено,
тайно във тъмнината,
и едва защитено
в клетката на ребрата,

като пиле сънливо
то трепти и кротува,
то заспива, заспива,
то сънува, сънува,

то забавя, забавя,
то притихва, притихва,
и забравя, забравя,
и насън се усмихва.

Когато решим да се върнем вкъщи при нашите, преминаваме не само географското разстояние от един град до друг, а пътуваме и през годините към детството си, и през спомените и натрупаните компромиси – към старото си аз.

Преоткриваме мама и татко, които неусетно са се превърнали в баба и дядо – заради децата ни, заради нас самите, но най-вече заради отминалото време. Поглеждаме ги, и ги виждаме и такива, каквито са сега, но и такива, каквито бяха. И ни става мъчно за себе си.

Има още →

Една от най-строго пазените тайни е свързана с химичния състав и строежа на Луната. През вековете много пъти са били формулирани хипотези по този въпрос, но окончателно той е изяснен на 20 юли 1969 година, когато за пръв път човешки крак стъпва на лунната повърхност.

Всеки е виждал снимки от събитието.

За съжаление тези снимки са фалшифицирани.

НАСА, ФБР, КГБ, ДАНС и Любка Кумчева знаят истината за Луната, но са обещали на майките си да не я издават. Майките им също я знаят.

Съвсем случайно аз попаднах на фактите за Луната.

Има още →

Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.

За доказателство – снимки, направени от Надя Груева, на срещата с Христо Карастоянов в сряда.

Има още →

Двадесет и първи век се роди кървав и с изнервен рев. Проходи в момента на раждането си и бързо се отдалечи от своето начало, защото явно не го намери за много успешно. Научи се да чете от надписите по стените и да пише като чука по клавишите, преди да разбере как се хваща молив.

Двадесет и първи век така и не успя да си намери приятели. Другите векове вече бяха приключили делата си и ги нямаше наоколо. Бяха му оставили само наставления в книгите, архивни видео-записи и планини от боклук.

Има още →

Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.