Тази среща всъщност е раздяла,
и когато разговорът свърши,
знам, че ще изглеждам оцеляла,
ама нещо в мен ще се прекърши.

Няма смисъл да разливам чаши.
Нямам сила глътка да отпия.
Вече нищо няма да е наше.
Вече ние няма да сме ние.

Любенето е било безплодно,
и лъжовни – потните ни длани.
Даже млякото ще бъде годно
с два дни повече от любовта ни.

НАЧАЛОТО

1957 – 1966

Директор: Петър Добчев

Разказват

Актьорите Денка Димова, Добрина Василева, Добрина Бунарджиева, Георги Монев, Здравка Михайлова, Анастасия Луканова, Здравко Калпакчиев – Зико

Добрина Василева Ако не беше Петър Александров, кукления театър в Стара Загора сега можеше и да го няма. Към читалището имаше хор, и се създаде драматичен състав. Той все ни навиваше – дайте да създадем куклен театър, това е бъдещето – децата, толкова деца има, детски градини – има нужда градът. А, детски театър… то беше обидно един вид. Но той успя да убеди една част от нас, и започнахме да правим една пиеса – „Зайко всезнайко”, аз все мисля, че тя беше първата ни пиеса. После имаше конкурс, аз не се явих – аз бях завършила Икономическия техникум, работех като счетоводителка, точно когато беше конкурсът, ми бяха назначили да правя една ревизия – нямаше как. Но после ме взеха в състава, макар и без конкурс, защото ме бяха гледали и ми знаеха възможностите. Направихме „Мечо Турист”. Режисьор беше Петър Александров, участваха съпругата му Лидия Александрова, Бина Бунарджиева, Иван Димов – той пишеше и музиката… доста хора. Играехме в сегашната камерна зала на драматичния театър. То беше толкова примитивно. Прожектори нямахме, правехме ги от консервни кутии. Но с такъв ентусиазъм!

 Добрина Бунарджиева Когато се започна с кукления театър в Стара Загора, кмет беше Йордан Капсамунов. Той беше много деен. Тогава се направи езерото, и много други неща за града се направиха по негово настояване. В началото ние бяхме самодейци. Ходехме по празници, правехме програми. Аз бях в общината счетоводителка, но участвах и по представленията, много ме харесваха. Моите родители бяха учители, баща ми много ме учеше как да рецитирам, но като изляза на сцената – пак всичко си правех както аз искам, по мой начин.

Тогава, по настояване на кмета, обявиха конкурс за кукления театър, 57 година. Колегите ми дойдоха и ми викат – Бино, ти ще се явиш. Аз обаче бях решила, че няма да се явявам на този конкурс тогава. Имах други намерения, те обаче настояват, идват и ми носят – песничка, стихотворение, една приказка за две мечета. На изпита комисията беше грамадна – целият изпълком беше там, режисьорите на операта, на театъра, художници, много хора, които просто те стряскат. Аз като влязох – я изпей песничката, казват – аз не мога да започна. Обаче Иван Димов беше хор-майстор на хора на градския съвет, той ме успокои и ме препита на пианото. Мина този изпит и като излизах, един режисьор от Варна ми каза – Ти ще си първа! Тогава и Денка Димова приеха, и Лидия Александрова. В дружество „Вапцаров”, което е певческо, са били и Бина Василева, и Добчев, те така са решили, да се организира куклен театър.

На 15 септември 57 година ние основахме самодеен куклен театър. Трима мъже и три жени. После дойдоха и други. Имаше много, много кандидати.

С „Мечо Турист” започна всичко. Мечката дадоха на мене. Започнахме работа.

Аз работех в съвета, а вечер идвахме на репетиции. Александров репетираше и в драматичния театър и понякога е слагал репетиции и в десет часа вечерта, ние го чакахме и никога не се сърдехме, защото с много голямо желание правехме всичко.

Има още →

Здравейте!

Аз съм Светльо.

Аз съм кукла, която е момченце на 8 години. Освен това съм момче на 8, което е кукла на 25 години.

Родих се през 1982 в спектакъла „Меко казано”. Нарисува ме Любомир Цакев, създаде ме Емил Иванов, а живот ми вдъхна Наска Луканова. Васил Апостолов ни режисира.

Живея в Старозагорския куклен театър.

Аз съм артист.

Майка, татко, баба, и всичките ми чичовци и лели също са артисти.

Произхождам от благороден кукларски род, а сградата на „Гурко” 46 е нашият потомствен замък.

В него всекидневно стават чудеса, защото професията ни е такава.

Тук куклите и хората разказват приказки.

Настанете се удобно и чуйте приказката за Държавен куклен театър – Стара Загора.

______________________________

*

През 2007 година Държавен куклен театър Стара Загора стана на 50 години. Имах честта да запиша историята му и много искам да се знае, защото в нея участват големи хора. И чудесни кукли!
Ще я разказвам по малко, на части, ако има кой да чете. Само текст, без снимки и картинки. От театъра може би могат да предоставят екземпляри от книгата, не зная. Съставена е от интервюта с над 50 човека, работили в театъра – артисти, режисьори, композитори, осветители, художници, тон-техници, организатори…
Днес някой ме подсети за тази книга, тя не е просто история, тя е Любовен Роман.
М.Д.

Древна, зловеща и красива приказка
за справедливостта и любовта.
Съдбата на две принцеси – едната се бори, другата се подчинява,
но и двете няма да избегнат проклятието, тегнещо върху рода им.
Един почтен и справедлив владетел,
който вярва, че ще изведе града си от хаоса и бедността със силата на правото – тъй както той го разбира.
Защо се случва така, че всички те искат най-доброто за близките си и за държавата,
а предизвикват само нещастия и катастрофи?
Легенда за страст и почтеност, останали живи през хилядолетията,
и за моралните дилеми на властта и честта.
Съдбата на Тива и на Едиповия род
ще се реши в един-едничък ден.

Постоянният театър
към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”

и

Регионална библиотека „Захарий Княжески”

 Ви канят на спектакъла

НАШЕНЦИ

на 20 юни от 18,30 ч. в залата на библиотеката

в ролите:Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Койчев, Ради Радев,  Атанас Витларов, Страхил Иванов, Стойко Герджиков и Христо Манолов
културтерапевти:  Тонка Димитрова, Роса Динчева, Димитрина Мирчева
сценичен вариант: Мария Донева
режисьор: Ивелин Керанов

Нашенците! Имаме ги от всякаква марка и порода! Наспорил е Господ чешити и за делник, и за празник! Всеки с характера си, всеки с навиците си. И не е нещо за осъждане, да речеш. Щом не пречи на работата!

Хайде, чичовата! Обличай си новия кат, слагай си белилото и червилото и тичай към библиотеката да видиш какви са ги надробили кака Сийка и Чолпанката, Лъжлив Съби и поп Ставри, с бай Ламби барабар!.

Сега, аз не че съм виждал… Хората говорят, че, така, от време на време, таковааа… Сирак Павли задирял Тотка Парясницата. Бил я питал, бил я пипал… щял да праща сватове да я искат, ама така ли е, не е ли така… Дип че не ми е работа да се бъркам в хорските маскарлъци!

Ама ти ела, ела – като подминеш АГ-то… хихи… и се спуснеш под тунела – и си право там.

И да не забравиш като излизаш да спреш котлона, че да не ти казвам вчера каква пушилка се вдигаше откъм Райнини, с тия нейните пусти манджи, все загорели!

Разбрахме ли се – на 20 юни, понеделник, от 18,30, в „Захарий Княжески”.

Хем, да не окъснееш, че колко е заличка!
Вход – свободен!

Той беше от онези дъждове,
които първо чуваш – по листата,
по тънките им нежни гърбове,
и тяхното потръпване приятно.

А после ароматът. На липи,
по-гъст и два, и три пъти по-сочен,
и чувството, че всичко се топи,
и нещо важно всеки миг ще почне.

🙂

Това ни беше първата пиеска, която направихме в Раднево – „Кметът и златната ябълка“.
Написах я специално за нас си – тъкмо бяха обявили бедствено положение, имаше риск от наводнения… има и други неща, свързани с ежедневието в болницата, които ние си ги знаем… 🙂
Много ни беше интересно, и вълнуващо – като за първи път, освен това пиеската ни заведе до София, и то два пъти – играхме я във Военния клуб, а после гостувахме на Милен Цветков… ех, хубава пиеска беше тя…
Преди няколко дни ми пратиха линк, едни деца от Белене, от  Театрална трупа „Ядреналин“  🙂 я поставили и я играят.
Аз се радвам, че ми се похвалиха, макар и чак когато вече са били съвсем готови.
Имам едно особено, радостно чувство.
Ще се опитам да го кажа с думи:
Мисля, че е страхотно, че в един далечен град има толкова хубави деца, които освен че си учат уроците, отделят време, за да си играят на театър, и да мислят, и да създават, да преживяват вълнения, свързани с тяхното собствено изкуство, и така да разширяват своя свят, и нашия свят също.
За мен е привилегия, че в някаква част от мига съм била с тях по някакъв начин 🙂

Пак пътувам. И е жега
в рейса. Пак не дишам.
Пет чобанина – колеги
на овца миришат.

Две краварки запотени
вдигат топла пара.
Циганче седи във мене.
А шофьорът кара…

Чувствам с мрачна убеденост
нещо как ме лази.
Рейсът друса устремено
и кокошки гази.

Най-хубавите!

Марина и Венци

Антони

И мила публика! 🙂

Снимките направи Татяна Жилкова 🙂

Не отивай там.
Други цветове има есента.
Някой друг, не аз, рано сутринта
ще те поведе в жълтите листа.
Други гласове чужди стихове
знам, ще ти шептят.
Не и моят глас, уморен и ням.
Не отивай там, не отивай там.
Не отивай там…

Нека е кошмар този остър миг,
хладното легло, болката без край.
Аз ти нося дар, хайде, остани,
ще ти дам живот, по-красив от май.
Тръгнеш ли сега, във едничък ден
цялата тъга ще попие в мен.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

Тук за теб тъжат тихите стени,
чашата с вода, слънчевият прах.
Сенките тежат, хайде, остани,
ако не за мен, то поне за тях.
Вече няма ден, вече няма сън,
само болен мрак, сива пустота.
Остани при мен, не отивай там,
не отивай там…

Ще те задържа в сянка от преди,
в снимка на дъга, в капка от парфюм.
Нощем ще лежа в твоите следи,
тих като шега, казана наум.
Тръгнеш ли от тук, ще изчезна цял
като малък звук от ресна на шал.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

Нека ни вали галещият дъжд,
хайде, остани, чудото задръж.
Нашата луна, нашите мечти,
мислите на глас – всичко ще ти дам.
Няма светлина щом си тръгнеш ти.
Нямам сили аз да остана сам.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

така че ще имаме време да си поговорим с подранилите

това е чудесно!

🙂

Гарата пристига.
Стряскам се и слизам.
В мене се надига
вкусен оптимизъм.

Царевички мърдат
заешки ушета.
По земята твърда
лилав бръмбар крета.

Маковете тичат
отстрани край пътя.
Щъркели прилично
и спокойно мътят.

Агнета се гонят
по една поляна,
и разперва клони
радост овладяна.

🙂