Двеста тона доброта
щом ти струпат на главата,
без „не искам“ и „не ща“
щом ти разяснят нещата,
щом с прегръдки задушат
плахата ти съпротива
и изкъсо те държат –
добротата си отива.
🙂
До тук се стигна през един есемесен диалог с Иван на съвсем друга тема : )))))))))
ъхъммм, goes to hell 😉
🙂