Иво ми носи чашата и ми казва:
– Направих ти чай, но недей да го гушваш.
– Какъв чай си ми направил?!
– Букет.

Моля те, слънце, погрей за утеха.
Имам в багажа си шарена дреха.
Имам в обувките пясък от плажа.
Имам на майка две думи да кажа.

Имам и студ, по-дълбок от морето.
Цялото топло ми беше отнето.
Цялото лято на юг емигрира.

Слънце – стотинка. Капачка от бира.
Слънце – рисунка във детска градина.
Хапче, наронено наполовина.

Въздуха хапя. Дъхът ми не стига.
Дрехата ми е корица на книга.
Аз съм история. Разказ записан.
Спомен на пътник, във мисли улисан.

Губя се зиме. Намирам се лете.
Слънчице, слънце, стопли ми ръцете.

Старостта е осакатяване. Да не можеш да тичаш и дори да не можеш да вървиш. Да не можеш да се качваш по стълбите.
Никой да не иска да те прегърне. Да не можеш да зачеваш и да раждаш деца.
Старостта е немощ – да нямаш мощ и нищо да не можеш да направиш.
Да не можеш сам да си смениш чаршафите.
Старостта е тялото да се износи. Тялото, тази мека машина от кости, месо и кръв.
То остарява и се поврежда, и това е повече от сигурно („…но кой знае какво ни очаква, освен безнадеждните дрипи на старостта…”)

И какво може да се направи.
Мисля, че може би е възможно
да отглеждаме това, което няма да ни изостави. Да се окуражаваме, за да стане духът смел. Умът любопитен и неуморен. Душата прощаваща, обичаща и блага.
Да гледаме картини. Да слушаме опера. Да слушаме птици, гълъби, гугутки. Хеви метъл, родендрол, или това, което ни повдига над тялото. Да четем книги. Да препрочитаме любимите си книги и ако вече не ни вълнуват, да се разделяме с тях като със стари приятели, които са тръгнали надругаде. Да ги препрочитаме пак. Да пътуваме и да сравняваме небесата. Да се прибираме. Да трупаме мекота и благост.
Да се грижим за тялото, защото е тук за малко.
Да се грижим за душата, защото ще ни съпровожда по-дълго.
Да си позволим да прегръщаме повече, да се научим да се разделяме навреме.

1. Творческа история. Стихотворението „Странник” е написано през 1872 година, когато Ботев отдавна вече е емигрант в Румъния и за него мирното, спокойно завръщане в родината е невъзможно. Той вече е преживял предвкусването на триумфалното завръщане, описано във финалната част на „На прощаване” (създадено през 1868 г.). По времето, когато е писал „Странник”, Ботев вече има опит в издаването на вестници, както политически и революционни, така и хумористични и сатирични.

2. Прочит на заглавието. То може да се разбира по няколко начина. От една страна „странник” означава пътник, някой, който странства, пътува в други страни. „Странник” може да се нарече човек, който не е тукашен, не е местен. Макар че героят на стихотворението се завръща в бащината си къща при майка си, той вече се е откъснал от родното си място, не му принадлежи, не е добре приет. Той е станал странен, далечен, чужд. Макар че лирическият говорител се обръща към странника като към познат, за когото знае много неща, той не се обръща към него по име – или защото не го уважава и изобщо не иска да изрича името му, защото той се е обезличил, станал е никой; или защото такива жалки, безразлични, пасивни хора има много и не е нужно те да бъдат назовавани с имена. Те са множество и това е обобщен образ, в същото време са всеизвестни и всеки ще се досети за кого става дума.

3. Жанр. Това е сатирично стихотворение.

4. Композиция. Стихотворението се състои от дванадесет куплета от по четири стиха всеки, римувани почти навсякъде с кръстосана рима.
Първите 11 куплета са пряко обръщение на лирическия говорител към странника, който е лирически герой на стихотворението. Дванадесетият куплет е обобщение, в което директно се заявява истинското отношение на лирическия говорител към такива личности като странника.
В този своеобразен монолог лирическият говорител поднася информация на странника за нещата, които са се случили в негово отсъствие, и в същото време уж го утешава, но по такъв начин, че ние усещаме цялото му презрение, отвращение и отрицание. Има още →

1. Иво! Просто защото съществува. Иво и цялото ми семейство. ♥
2. През януари допечатаха книгата ми „Магазин за обли камъчета”
3. Пътувах много, за да я представям. Една от най-хубавите срещи – в Пазарджик.
4. И в Панагюрище.
5. И в Пловдив.
6. И в Русе!
7. През лятото ходих на гости на кака и беше прекрасно. Вкусно. Красиво.
8. Отидохме за един ден до морето.
9. Уших много играчки – човечета, зайци, мечета, джуджета, котета.
10. Режисирах оперета! „Храбрият оловен войник” в Пето основно училище.
11. Написах поемата за Заека. Това е много важно за мен. Има още →

В Чайната на „Бенковски“ 11, София
на 9 ноември, петък, от 20 часа

ГОРЕЩ НОЕМВРИ

Джазът пее на български

с Марина Господинова – вокал
Мария Донева – поезия
Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет

Няма да се дадем на студа. Отказваме да приемем дъжда и вятъра. Два часа топло очарование, меко слънце, летен бриз и чисто удоволствие от музика извън времето.

Вход – 9 лева.