Моля те, слънце, погрей за утеха.
Имам в багажа си шарена дреха.
Имам в обувките пясък от плажа.
Имам на майка две думи да кажа.
Имам и студ, по-дълбок от морето.
Цялото топло ми беше отнето.
Цялото лято на юг емигрира.
Слънце – стотинка. Капачка от бира.
Слънце – рисунка във детска градина.
Хапче, наронено наполовина.
Въздуха хапя. Дъхът ми не стига.
Дрехата ми е корица на книга.
Аз съм история. Разказ записан.
Спомен на пътник, във мисли улисан.
Губя се зиме. Намирам се лете.
Слънчице, слънце, стопли ми ръцете.
Мария Донева 
😉 Гот!
🙂
Мария, ти си вълшебница! Докосната от чудо!
аз само казвам
Просто прекрасно!
на мене ми е тъжно пък
не че това е лошо винаги
Много, много хубаво! Благодаря!
Благодаря!