Искам днес да ти кажа…
Просто да ти прошепна,
че и мравката даже
става великолепна,

щом погледнеш отблизо
как с краката си боси
под земята чак влиза
и товара си носи.

И че мравката ситна
се обвива с воали
и посмява да литне,
щом любов я погали.

Тази мравка умела,
лъскава от умора,
се оказва по-смела
от големите хора.

Тази мравка, по-тиха
и от сън на тревичка,
в тези няколко стиха
е по-важна от всичко.

А в минута случайна,
в съвпадение лудо,
може ти да си тайната,
може аз да съм чудото.

Затова остави ме
да повтарям унесено
хубавото ти име,
да го сложа във песен,

във ума ти да влизам
като вятър във стая,
да те гледам отблизо
и да те опозная.

Одисей е само минувач.
Няма начин да се опознаем.
Прекосява стъпкания здрач
и се скрива в къщата под наем.

Просто пребивава в този град.
Даже след години не е местен.
Погледът му всичко пипа с глад
за лица, подробности и вести.

Явно е от онзи вид мъже,
дето спят с изпаднали богини.
Само с хитрост е въоръжен
и е тежко наранен със минало.

Идва. От храната ми яде.
Някой път леглото ми споделя.
Но дори във мен, не е със мен.
Не е с мен най-много във неделя.

Тръгва и така жестоко крачи,
сякаш иска просто да замине.
Той изглежда като минувач.
А живея с него от години.

След три дни – на четвъртия, считано от утре,
на 16 април от 18,30 часа в Бариста кафе (на улица „Бачо Киро“ 26 в София)
ще се случи
ще има
ще бъде
официалната и най-най-първа в света премиера на книгата
„Заекът и неговата мечта“!!!
Отправям ви голяма, усмихната, пухкава, весела покана – елате
да отпразнуваме заедно това, че 
да
понякога
даже много често
имаме мечти и не се страхуваме да ги споделяме, осмеляваме се да мечтаем и когато се осъществат, мечтите ни са още по-прекрасни, отколкото сме се надявали.
Елате заедно.

Звънкат капки и тупкат в пресен мъх и на камък.
Светлината си слага шал от тънка коприна.
Бели стъпки от сняг са останали само
в долчините от север, но и те ще отминат.

И дърветата плахо си наострят листата,
за да чуят как зимата най-подир си отива.
Едно мъничко птиче акордира гората,
затова нито звук не отеква фалшиво.

 Един Истински Мечтател и Пътешественик.

Благодаря ти, Люси!

Милена Ташева написа текст на тази тема, аз се замислих и реших също да напиша своите причини.
Имам предвид не само премиери в тесния смисъл на думата, а и други публични срещи с писатели по различни поводи.
При мен е малко по-особено, защото аз живея в книгите и част от премиерите, на които съм ходила, са на книги, писани от мен – но това е частен случай на обща ситуация и разликата е само в някои нюанси.
Аз живея в Стара Загора и се старая да не пропускам събитията от културния живот на моя град, защото искам да съм част от него.
Ходя на срещите с писатели и поети, които живеят в града. Любопитно ми е да ги видя в друга светлина, извън кафенето и ежедневното битие. Интересно ми е как ще подхванат разговора, какво ще дадат на публиката и какво ще очакват да получат от нея. Интересно ми е да наблюдавам и самата публика – кой е дошъл, кой от обичайните заподозрени отсъства и защо. Минали са годините на активен и драматичен социален живот в поетическите кръгове в града. Те вече са в света на легендите. Сега тези кръгове се топят като пяна, пукат се с тихо съскане, притихват, разпадат се без борба, без битка, без шум. Старите поети си отиват един по един и за мен е дълг да отида и да чуя стиховете им с техния глас, докато все още това е възможно.
Тъжно ми е.
А на срещи с млади писатели и поети ми е весело и отивам, за да ги окуража с присъствието си – дори само с това, че ще има още един зает стол и още една купена книжка. Наблюдавам ги и си мисля какви хора са те, как живеят, каква вода пият, за кого пишат.
Аз не се чувствам нито стара, нито млада. Не се чувствам част от пишещо общество. Кеф голям е това!

Има още →