Любовта, и виното, и джазът
си приличат по това, че изпълват живота с чувство.
Те носят най-чистото щастие и най-дълбоката тъга.
Хората, които ги споделят, си приличат. Хората, които си приличат, умеят да ги споделят.
Любовта, и виното, и джазът
изискват време, за да ги усетиш и да им се насладиш. Изискват всеотдайност.
Те запълват празнините в реалността и я спояват, правят я завършена и цяла.
Те са истина и свобода.
Ако поне веднъж си вкусил искрена любов, хубаво вино и качествен джаз, никога няма да ги забравиш и ще ги търсиш пак и пак, докато си жив.
Мисля, че ще ги срещнеш точно на 14 февруари от 20 часа в Чайната на „Бенковски” 11 в София. Там джазът ще пее на български с Марина Господинова – вокал, Антони Дончев – пиано, Венци Благоев – тромпет и Мария Донева – думи.
Ако няма вино, ще има любов и със сигурност ще има джаз, който си струва да се чуе и съпреживее.
Вход за концерта – 10 лева. Телефон за резервации: +359887051080

ИК Жанет 45 и PhotoSynthesis
ви канят на премиерата на романа
„Внезапни улици“ от Иванка Могилска

Романът ще бъде представен от Мария Донева

След това ще видите новия пърформанс на Runabout project (http://runabout.eu/bg/sudden-streets/): история на случайностите и внезапните улици, изсвирена на модифицирана пишеща машина и калимба и прочетена от авторката.
Откъси от книгата се четат от Иванка Могилска на случаен принцип. Думи, звуци и мелодии се записват с помощта на компютърна програма, модулират се чрез пишеща машина и създават атмосферата, в която романът оживява пред публиката.

Накрая ще се прожектира и 8-минутен филм на Албена Баева, провокиран от книгата.

12 февруари 2014 | сряда | 19:00
PhotoSynthesis център | бул. Васил Левски 57

*

*

Той поприглажда със пръсти тревата.
Слага й фиба от мак.
Ръсва й залез със мека позлата.
Прави я хубава пак.

Прави я сочна. Желана за галене,
със аромати безкрай.
Жълт е. Зелен е. Оранжев е. Ален е.
Сладък е топлият май.

Той е отделна епоха в годината.
Тревен, любовен и свеж.
Той е на всички череши родината
и ги заобля с копнеж.

Той е целувка и смях безпричинен.
Прошка за всичко – и рай.
Май е безгрижен, красив и невинен…
Липсва ми топлият май.

.

Следят те с поглед непонятен
несговорчиви небеса.
Какво те води на земята?
Ще могат ли да понесат

очите ти – света да гледат,
ръцете ти – да месят хляб,
сърцето – всичките победи,
които ще те сполетят?

Безсмислено ли е, случайно,
че дишаш и живееш тук?
Небето пази тази тайна
във облак, свит като юмрук.

И ако завали над тебе,
дали живот, или ръжда
ще ръснат тайните вълшебни,
които падат със дъжда?

Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.

Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.

Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.

Една снимка
в портмонето.

Другата седмица в петък, на 7 февруари, ще бъда в Бургас заради две събития. В първото имам периферно участие, второто е, че ще казвам стихотворения, или накратко казано – Черешите в Бургас.

На 7.02 от 17 часа в подлеза до Механотехникума в Бургас е откриването на изложбата „БезЦЕНнИ графики и думи“ на Мирослав Моновски. Изложбата ще включва разнообразни теми – красиви жени, натюрморти, природа, а особеното е, че всеки посетител ще може да си избере принт и да го вземе безплатно.
Мирослав е щедра душа, на мен това отдавна ми е известно – миналата година той приготви и отпечата огромен винил за сцената на театъра в психоболницата и ни го подари, ей така, без да се познаваме, от сърце.

сцена от „Благородният испанец“ на Съмърсет Моам

В „БезЦЕНнИ графики и думи“ думите са от мен – Мирослав Моновски направи няколко колажа, в които събра стихотворения и играчки, които съм шила. Резултатът е развеселяващ. Като ги гледам, си казвам – ей, светът не е чак толкова сериозен, и ти не си чак толкова важна. Едно нещо е важно, и то е, че дишаш и гледаш, живей си свободно и не му мисли.
Изглеждат например така:

Ще има много за гледане, а после ще можете да отнесете със себе си не само хубавото настроение и приятния спомен, а и истинска картина. Заповядайте!

А после, от 18 часа в зала „Петя Дубарова“ в Морското казино ще представя „Шепа лъскави череши“.
Ще трябва да се придвижа доста бързо, за да успея да си облека новата рокля, за да съм красива на това представяне. Тъй съм намислила.

Ще се видим в Бургас! 🙂

Безразсъдно и безотговорно
самотата си всеки раздава,
суети се, без смисъл говори…
Тя изглежда човешка направа,

като съд, който пълним с умора,
със трептене, сладкиши и вещи.
А докато шумим и се борим,
самотата подсказва ни нещо.

Тя е сън и вода, и лекарство,
и дори да не ни е любима,
дава знак, че във земното царство
още съвестни ангели има.