Вода

Хайде да отидем някъде, където има много вода.
Вода. Да е широка и открита, плоска като равнина, по която светлината се разхожда с невероятно дългите си голи бледи крака.
Ние вече сме бледи и бели, карамелът от лятото се е разтопил и отдавна е отмит. Ние сме хладни и малко тревожни.
Хайде да отидем някъде, където водата е студена и под блясъка й прозира красив дълбок цвят. Камъните там са чисти, а пръстта – еластична.
Пръстта се забавлява с нас. Люлее тежестта ни, преценява ни колко тежим заедно и поотделно. Колко струваме – заедно и поотделно.
Хубава е пръстта. Студена.
Глинеста, влагата по нея е като глазура, капчиците влага от мъглата се докосват и се сливат, пукат се тънките им мембрани, и докато сме неподвижни, обувките, панталоните, якетата, лицата и косите ни се покриват с тънък слой вода. Ако ме целунеш, нежността ще протече между нас свободно.
Пръстите ни са бели и розови. Студени.
Заедно мълчим по-добре, отколкото поотделно. Отдъхваме.
Присъствието ти ми носи облекчение.
Денят е светъл и сив.
Ще постоим, колкото искаме.
Ще тръгнем едновременно.
Хайде да отидем някъде, където има много вода, и после да се приберем заедно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s