И да ме загубиш –
времето не спира.
Бързо се разлюбва,
бавно се умира.
Ще се сещаш смътно,
че те е боляло.
Времето ще глътне
щастието цяло –
с гънките небрежни,
с крехката черупка.
Във захапка нежна
ядката ще тупка.
Във доволство нямо
ще въздъхнеш вещо.
И ще помниш само,
че забравяш нещо.
Мария Донева 