Тя дойде малко преди края на едно чудно пътуване, което никога няма да забравя.
Първо беше петък тринайсти и аз скачах от рейс на рейс и с такова облекчение пристигнах в Карлово, че нямаше как вечерта да не мине хем вълнуващо, хем успокоено, като нещо, което най-после е дошло на мястото си и се случва в точния момент.
След дълга сутрин с мъгла зад стъклото, малка разходка и пътуване с леки прекачвания (Гери славно ни вози в червената кола, пловдивско-трудово-старозагорска дамска група последните километри), пристигнахме в Житница.
Аз така, непринудено нали, подпитвам, още по пътя – случайно нещо, новата книга дали не е излязла – не бе, другата седмица, най-рано другата седмица.
Там улиците са широки и цялото село е приветливо… Всяко нещо беше изненадващо и хубаво, а следващото го надминаваше. Стана и късно и аз някак съм объркана, и искам да разкажа всицчко едновременно, а не мога. В Културния дом – мъничка сцена като от приказките, красиво. Отвориха ни църквата, за да я разгледаме, слънцето залязваше от лявата страна точно зад витражите, а таванът беше светлосин и изпъстрен със звезди. И в ръката на свещеника беше новата ми книга 🙂
Ах, ти, Гери! ❤
Поканиха ни и в къщата на сестрите, после беше рециталът, през цялото време на заден план ми течеше мисълта „От кого беше книгата „Рецитал пред мама“?
Стихотворения, букети и прегръдки. И после отидохме на гости на леля Ани, сестра Митова, и знаете ли, това беше по-голяма радост и от новата книга.
И Пловдив – Чирпан – Стара Загора – след 12 през нощта.
И какво стана после? Научих новините, какво се е случило в Париж, и исках веднага да се похваля и да благодаря, но нямах сърце да се смея.
И така.
Имаме си нова книга, мили ми.

Мария:

През ноември – топло време:
старец, който в парка дреме,

жълти дюли във градините
под небе – от яркосините,

сутрин – тънко заскрежено,
късо, обезоръжено,

без успехи, без доспехи,
потно под дебели дрехи,

жалко като стих неказан,
сочно като плод прерязан,

гузно и половинчато –
нито зима, нито лято.
 

Доктор Толев:

Пак ноември. Този път
случи се на кръстопът.

Уж е слънчево, пък хладно.
Есенно, но някак гладно.

Вече няма сладък плод,
вече всичкият народ

се скатава в кафенета,
а по улиците кретат

тук-там дядовци и бабки.
Знаят, дните им са кратки,

та разбързано ги срещат.
То… същото и аз усещам…

Всичко, което стана. Имало е причина.
Можеше да останеш, само че ти замина.

Толкова е нелепо. Толкова е неясно.
Имаше смях и трепет. После защо угасна?

Толкова е наивно. Значи това е краят?
Пий една чаша вино с мен, да му се не знае.

Тръгвай и се пръждосвай. Чакай да те погаля.
Пак ми ела на гости, но като те прежаля.

Всичко се преобръща. Нищо не разпознавам.
Аз ще си бъда вкъщи и ще се съжалявам.

Или пък… кой ме знае? Чувствата кой планира?
Но да си обещаем скоро да не умираме.
 

В събота от Карлово през гара Калояново – в Житница.
Гледала съм снимки от срещи в тяхното читалище. Добре де, ще си призная. Мислила съм си – и аз искам в Житница, ама как и кога точно мене ще поканят…
И какво мислите? Когато бях в Труд, от Житница дойдоха съгледвачи! И ме харесаха, и ме взеха.
Идааааааа!!!!

Петък 13, не знам, не знам 🙂 Аз лично имам големи очаквания!

Да дойде събота, да отида в Русе!

Сутринта от 10 в СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ (на галено – Дойче шуле) – „Чети с мен…“
Отворено събитие за насърчаване на четенето със специалното участие на поетесата Мария Донева, писателката Velina Minkoff и поетът с китара Борислав Мирчев, автор на Издателство „Булвест 2000“.

А послееее… в 5 следобед ще бъда в Хеликон – Русе, радвай се, дево небесна! 

обичамрусе

Мили мои!
Новата ми книжка е готова. Казва се „Тя се наслаждава на дъжда“. Остава й само да се въплъти в книжното си тяло. Дори в стотици книжни тела, за да може всеки, който я поиска, да я заведе удома си.
Трябва да кажа нещо много важно.
Издателството е „Жанет 45“.
Редакторът е Божана Апостолова.
Корицата е дело на Иво Рафаилов.
Мая Любенова откри всички грешки и строи пунктуацията в стройни редици.
Дори не зная имената на всички мили, обични и отзивчиви хора, които ми помогнаха в събирането и избирането на стихотворенията.
През цялото време до мен бяха Милена Ташева, Зорница Христозова, Гергана Георгиева, Силвия Недкова, Васил Балджийски, Веселина Седларска, Русанка Одринска, ренета Кирилова, Ваня Недева, Никола Владиков и Елка Стоянова. И моите любими търпеливи сладки близки, без които не мога.
Благодаря!

Сега чакаме книга 🙂