Чудото в Поскокова Драга

Има любов!

Тази книга е дори по-смешна, отколкото жълта, а тя е много жълта.
Нароиха се напоследък, по-жълти и от дюля, и от лимон, и от гинкото в градската градина. Ето ги например „Тъжните животни” (хареса ми), „Дребната старица, която наруши всички правила” (не съм я чела, искам я), а също и „Чудото в Поскокова Драга” на Анте Томич, за която ще ви кажа сега.

Първо на първо, да знаете, че не става дума нито за подскачане, нито за някоя си Драга. Преводачката Русанка Ляпова любезно обяснява още в самото начало: „poskok” на хърватски означава „пепелянка” и това е фамилията на Йозо, а от там и името на селото, в което той живее („draga” – „долина, усое”, Поскокова Драга – Пепелянково усое)
Йозо Поскок е толкова проклет, че фамилията му е обида за пепелянките. Лош, тъп и проклет човек, еййй. Още на втората страница вече толкова абсурдно зле се държи, че на тебе ти писва и с детска радост проследяваш как го е напердашил синът му. Случаят започва така: „Крешимир, тогава едва ли е бил на повече от седемнайсет, счупи дръжката на секирата и без да се замисли, Йозо го шамароса, а малкият, Бог да го убие, го сграбчи за ревера на дрехата и прас, прас, прас, прас, бекхенд, форхенд, бекхенд, форхенд, бекхенд, форхенд… Крешо вероятно нямаше да е спрял и до ден днешен, ако баща му не го бе изритал неспортсменски в слабините…“

И после става все по-смешно!
Страница след страница отлитат, докато Йозо и четиримата му синове взимат инкасатори в плен, търсят любовта, отвличат невеста от църквата, взривяват амуниции, готвят качамак, бягат от затвора, правят ремонти, надвиват злото в лицето на шефа на родната полиция, бият се със скинари, бранят честта на хърватските ветерани от войната… и всичко това на фона на хубавия Сплит, по пътищата, ресторантите и сред живописната хърватска природа.

Толкова да са ми мили! Приличат на българи, но не мрънкат, много по-пламенни са и имат всичките ни хубави качества, умножени по 15-20. Мехлем за душата е да четеш тия комични, абсурдни, и все пак – радващи истории, които следват в неудържимо темпо до самия финал. Коя брадичка не би потреперила и има ли око, да не се налее с влага заради бащинските слова на Йозо към инкасатора:
„- Ненад – поправи се Йозо. – Лошо е туй, дето го вършиш, Ненаде. Сигурно и сам знаеш, че е лошо.
Ненад наведе глава и закима засрамено, за да не обиди стария човек, който на всичкото отгоре беше и въоръжен.
– Ти сигурно си добър син – продължи замислено Йозо. – Чета аз по лицето ти. Не си лош ти, ама са те подлъгали. Попаднал си на лоша компания. Да искаш на хората пари за ток! А хрумвало ли ти е, докато взимаш парите на някой човек, че той би могъл да е баща ти? Или, да речем, майка ти? Ненаде, знаят ли родителите ти какви ги вършиш, а? Тъй ли са те възпитали, да събираш пари за ток! Знаят ли те, разбойнико, къде си сега?”

Ехххх…
И така, четох, четох и прочетох. Единственото, което ми помрачи удоволствието, беше, че книгата свърши.
После правих други работи няколко дни, а тя си стоеше в ума ми.
Даже нямаше и да пиша за нея.
Обаче днес изведнъж разбрах за какво се говори в книгата, без то самото да е казано.

Има любов.

За всички има. И за сервитьорките с чудна хубост и неземни домакински способности. И за смотльовците. И за дивите хора от село. И за гейовете-сираци. И за катерачките-екстремистки. И за суеверните грубияни и кулинарни престъпници ще се намери някоя леля (чашка D, че и преливат).
Има любов за чистите сърца.

И аз харесвах много книгата „Чудото в Поскокова Драга”, а като разбрах какво ми е казала, открих, че я обичам.

„- Не е зле. Ризото с тиквички за предястие, а после сърнешко с ньоки и две парчета торта добуш за десерт – обяви в понеделник след обяда, като се потупваше по корема. – А у вас какво имаше за обяд?
– Качамак с кокос – отвърна унило Домагой.
– Е, това също е добре – призна по-големият брат.

– Днес са пости, та малко по-леко хапнахме – рече тъжно в петък. – Зеленчукова супа минестроне, задушена блитва с малко зехтин и крем-карамел. А вие ядохте ли нещо по-солидно?
– Качамак – прошепна отсъстващо Звонимир.
– С какво? – попита Крешо.
– С нищо – поясни Домагой и избухна в плач.”

Любов.

2 thoughts on “Чудото в Поскокова Драга

  1. Pingback: Какво е мъж без мустаци | Мария Донева

  2. Pingback: Какво е мъж без мустаци • The Opinionist

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s