Какво е мъж без мустаци

Пак прочетох книга!
Не мога да си се нарадвам, ей!
Подхождам към четенето внимателно, желанието ми да чета е крехко. Такава проста и достъпна наслада, като водата, като тихия плясък на малките морски вълнички или като аромата на кокиче. Обаче трябва да си жаден. Или да си на плажа. Или да се задава пролет.
Много си обичам желанието за четене аз.

Ето например тези дни прочетох една новичка книга и сега ми е хубаво. Сладко ми е, все едно съм чела Чудомир или „Чичовци”, а пък ми е свежо и леко заради новия автор.
Ето, чуйте как започва:
„Ех, че прелест е да си в Смилево през май! В зори, когато черната чвореста сянка, която наднича в прозореца ти като страховито чудовище на месечината, под прокрадващата се иззад синкавите хълмове виделина постепенно се превръща в бадемово дърво. Или по пладне, когато черковната камбана ехти така, сякаш скъпият Бог е сътворил небето от калайдисана мед, а селяните на къра нагъват твърдо сварени яйца, пресен лук и сирене, панчета и тиролски колбас, наредени върху бели месали с изрисувани ягоди. Или може би най-прекрасно е по здрач, когато алените облаци се разгорят от вятъра, допилял се кой знае откъде? Или щом падне нощ и утихне всичко живо освен щурците, кучетата и пияниците, които крещят, пеят и се смеят или се карат с жените си, зарязали ги отдавна, и с часове се измъкват от шубраците, където пиянски са се натресли, за да заспят най-подир сред тях и да се събудят чак към осем, че и по-късно, покрити с мравки и роса.”

Напомня ми на сладки редове като тези:
„Село наше, пусто село! От както се е заселило, все в тоя дълбок дол си стои. Отвсякъде баири, хълмове, тепета, могили и прочие възвишения планински. А пък небенцето му, едно такова мъничко, мъничко… Колкото едно… фередже, да речем.”
Нали! Нали!

174635_bГоворя ви за „Какво е мъж без мустаци”, написана от Анте Томич, преведена от Русанка Ляпова и издадена от Алтера през 2013 година. Аз от тогава още се заглеждам по тази приветлива корица, но човек не може да купи всички книги (пробвала съм – не може!), и затова чак сега стигнах до нея, а и тя до мен via Снежа Маринова, благодаря.
Миналата година четох „Чудото в Поскокова Драга”, от същия автор, и много се забавлявах, но тази с мустаците ми харесва даже повече.
Сладък живот, бавен, без много действие, но с такъв размах в страстите и с такава страст в нищоправенето, с такова дълбокомислие във философстването по световни теми като например как се пече агнешко… Големи хора са сърбите, сърбите, още хърватите!

Може би най-смешно ми беше точно разминаването в мащабите, все едно с едното си око гледаш през увеличителната страна на бинокъла, а с другото – наопаки… абе представете си го и се напрегнете да ме разберете. Иначе ще трябва да ви цитирам цели страници, например как Станислав драматично се опитва да започне да пише етнографска студия или пък как обяснява какво е хайку.
Добре!
„Внезапният порив на вятъра изду пердето, а в далечината присветна. Станислав се сепна, вдигна глава от пишещата машина марка „Унис”, в която точно както в началото на вечерта продължаваше да стои готов за работа недокоснатият бял лист хартия. Мъжът погледна напрегнато в наелектризирания мрак, почувства се възвисен пред бурята, която като някаква нечиста сила се приближаваше от тъмнината, прокара нервно пръсти в косата и захапа черния си мустак, замисли се за миг с пръсти, застинали драматично над клавиатурата, а след това написа решително: „Не можеш хем да стиснеш, хем да пръднеш.”

Жегата и маршируващите войници, и гърдестите красавици, облегнати на прозорците си, навяват нещо латиноамериканско и знойно. Нищо чудно, че местният кръчмар е запален почитател на мексиканските сериали, чак си сменя името на Мигел и се опитва да обслужва съселяните си на испански. Но Балканите са категорични и истински – с храната си, с хумора си, с шмекеруването и едрите жестове…

Като четох книгата, ми беше много пивка и лека, а сега, като се замислям върху нея, откривам, че тя е доста сложна и дълбока. В нея се случват комични, съвсем дребни и незначителни събития, но хората ги преживяват толкова дълбоко, че случките добиват значимост и те въвличат емоционално. Толкова са мили и нелепи, трогателни и досадни, иронични, а копнеещи за любов, че бих обикнала книгата, дори ако в нея имаше само един или двама такива ярки герои. А те са много и до един са неповторимо-незабравими и да-не-дава-Господ-да-са-ти-в-къщата. Но може и да са.
Реализмът, сантименталното, циничното и абсурдното са шеметно размесени, и се е получила най-смешната и поетична книга, която човек може да си представи.

По книгата има сниман филм, ето тук песента от него. Ей такова е. Смятай!!!

Аз си имах и още едно, допълнително удоволствие, докато четях. На един панаир на книгата имах щастието да се запозная лично с Русанка Ляпова. Колко сме се запознали – разменили сме по изречение и половина. Но сега, с книга в ръка, всеки път, когато стигнех до някой по-солен израз или по-сочна ругатня, си представях милото, хубаво лице на Русанка, и си мислех дали се е усмихнала бавно и замечтано, или е прихнала от смях като мен, или се е зачудила като как да преведе това чудо. Сигурно много се е забавлявала! А как хубаво го е превела, то се лее красиво, богато и преливащо от живот. Благодаря!

И какво още да кажа за книгата? Наистина, чудни герои – отчето, вдовицата, генералът, богатият емигрант, дъщеря му, зет му Анте, ох, Станислав, Станислав Гъзоръкия… паноптикум от чешити. Чудни!
Ами черната хроника от вестника? Толкова е абсурдна, виц до вица, анекдот до анекдота, че може и чистата истина да е, едно към едно, както си е било!
Уморих се да пиша, да се смея и да възклицавам, затова спирам, само за десерт ще цитирам някоя от тези новини – първата, която намеря. Ето, четете и се дивете!
„Вчера в Градския съд се проведе заседание по спора между Р.Л. (56г.) и Р.Ч. (61г.). Както вече ви осведомихме, Р.Л. повдигна обвинение срещу Р.Ч., че му е продал къщата си, без да го предупреди, че от време на време в нея се появява духът на брат му З.Ч., обесил се на тавана преди двадесет години. В показанията си Р.Л. твърди, че духът оставя лампата в банята светната, не вдига дъската на тоалетната чиния и пуши в леглото си, но става особено нетърпим, когато в три часа посред нощ започне да си пуска Далибор Брун. Делото ще продължи в понеделник, когато като съдебен експерт ще се произнесе спиритист от Шотландия.”

На края има сватба – защото е приказка, и взривен клозет – защото приказката е балканска. И ти е едно мило, мило… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s