Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

Преди време имах прозрение за това стихотворение.
Лирическият човек обича жената, на която е посветено то, но не е женен за нея.
Това е стихотворение за любовници.
Осъзнах го, и изведнъж видях, че то си е казано.

Има още →

Хайде с дружни сили да помислим и да решим задачка №4.
Това е официален учебник и по него се учат 17-годишни човешки същества.
Аз лично съм преподавала по него.
…

Има още →

Когато човек чати, пише диалози. Това е пиеса.
Името на героя – преди всяка реплика.
Бедни сухи ремарки. (Идвам от банята. Гол съм.)
Име, маска, роля. Игра.
Всеки изживява мечтите си, говори за страховете си, напада, подчинява, влюбва се, разделя се. Свършва.
✿
Точно така възприех „Великият церемониал” на Фернандо Арабал.
Книга дебела и красива, с извити изписани жълти букви и черно-бели снимки на корицата, лъха на Дали и Бунюел отдалече.
Даже малко страшна.
Има още →

Двадесет и първи век се роди кървав и с изнервен рев. Проходи в момента на раждането си и бързо се отдалечи от своето начало, защото явно не го намери за много успешно. Научи се да чете от надписите по стените и да пише като чука по клавишите, преди да разбере как се хваща молив.

Двадесет и първи век така и не успя да си намери приятели. Другите векове вече бяха приключили делата си и ги нямаше наоколо. Бяха му оставили само наставления в книгите, архивни видео-записи и планини от боклук.

Има още →

Това е речта, която държах на представянето на тази страхотна книга.
Така разбирам литературната критика аз.

Африка му каза тайни
и направи го смирен.
И зелен фасулец готви,
и чинийката си мие.
Той изглежда все по-мъдър,
някак облагороден,
някак по-така изглежда
Бакърджиев, Бакърджиев.

Между зебри той пикае,
вечерта на вист играе,
с чужденци добре общува,
сред саваната нощува.
Мравка, храстче, млекодайно –
нищо не минава метър,
а описва всеотдайно
супер-Петър, супер-Петър!

Има още →

„При закрити врати“

Жан Пол Сартр

Животът има странно чувство за хумор.

Той ни събира с хора, които не можем да понасяме, и дори ни принуждава да ги обичаме. Съдбите ни се преплитат, преживяваме катастрофи и провали, заспиваме прегърнати и се събуждаме в леглото със смъртните си врагове. Любовта ферментира и се превръща в омраза, утаява се в отровно безразличие, ври, кипи, разяжда. Обвързани, отдадени, с общи спомени и общи грехове, не знаем кой е жертвата и кой – палачът. Ясно е само едно – това е нашата съдба и ще бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.

Има още →

Едни познати деца ми дадоха да гледам анимационен филм и аз се приготвих да видя нещо с пухкави, трогателни животинки и щастлив край.

И филмът започва, и няма пухкави животинки, няма нито едно розово нещо по целия екран.

Има още →