Консервфилм, реж. Златин Радев, 1990

Едни познати деца ми дадоха да гледам анимационен филм и аз се приготвих да видя нещо с пухкави, трогателни животинки и щастлив край.

И филмът започва, и няма пухкави животинки, няма нито едно розово нещо по целия екран.

Цялото действие протича през нощта. Събитията се сменят, местата и гледките се менят динамично, а нощта не свършва и не свършва. Няма признаци, че някога е било друго време от денонощието.

Препратката към „1984” е директна – гадна обстановка и евтин телевизор, който крещи на неразбираем език.

„Консервфилм” е мрачна антиутопия, разказана остроумно и безжалостно. Ежедневието, или по-точно – еженощието на героите, е подчинено на една идея, и в нея има някаква елегантност и очарование. Черешката е черешката върху тортата на мизерния им живот, в нея има мигащи червени светлинки, звън на монети, пролет, сладост, всякакви хубави червени неща. Нещата ги няма, но символът на черешката си е тук, там и навсякъде.

Затова изместването й, поне за зрителя, поне в началото, изглежда като край на света. Смяната е насилие с всичките му детайли и реквизит – викове, крясъци, удари, уличен побой, подчинение, съпротива, полицейска кола като капан за мишки… и на мен ли ми се струва, или наистина килията в затвора е абсолютно същата, като кой да е апартамент, като домовете на героите?

Впрочем, новата свръх-идея, идеята на Домата, e също тъй алено-червена, както и черешовата идея, която е изместена и потъпкана.

Както и радикалната и пламенна идея на червената Червена чушка.

Всъщност нищо не се променя по същество. Сменят се само знамената и етикетите. Героите все така си живеят в кашони и се завиват с вестници.

Героите не са пухкави и не са животинки.

Те са консервни кутии с тънки крачета и ококорени кръгли очи. Те нямат глави, с които да мислят. Нямат спомени, планове, намерения, мечти, нито право на избор.

Те само съдържат механично храната, напъхана в тях. (В консервната фабрика – пак цитат – този път от „Стената” – машините, които бълват кайма от човеци).

От една страна Доматът е свръхценност, от друга страна – за да се натика в героите, тази ценност е смляна, накълцана, сдъвкана, размазана и окървавена.

Героите са употребени и унизени. Любовта им се свежда до мляскане със запретнати етикети; почивката – дрямка пред истеричния телевизор, детството – размахване на байрячета и игра с огъня.

Филмът е много показателен за годината, в която е създаден – 1990.

Той е хитроумен и оптимистичен. Показва младежка, студентска вяра, че хората не могат да издържат това унижение, че ще гръмнат и всичко ще свърши сред смрад, болка и разноцветни вътрешности, както свършва животът.

В истинския живот обаче е много по-страшно, защото хората могат да издържат всичко, и всичко ще продължи, винаги.

От целия филм на мен ми е любимо кученцето с острите тенекиени зъбки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s