Тъжна съм.
Като се замислям, усещам, че една нова плюшена играчка би могла да ме утеши. Влизам в магазина и по метода на елиминирането стигам до две съвсем неустоими същества – коте с озадачен поглед и кученце, което дрънка.
Продавачката наблюдава известно време моите мъки и решава да се намеси.
– За кого избирате играчка?
– За себе си.
– Да, но за кого я купувате?
– За мен.
– За у вас?
– Да, ще си я нося вкъщи.
– Аха. – Тя е търпелива, а дикцията й става изключително ясна. – И на колко годинки е детенцето?
– На тридесет и пет. – също толкова отчетливо й отговарям аз и гледам как усмивката постепенно облива лицето й.

Има още →

То беше хубаво момченце
и живееше в градската градина.
Сега на неговото място
има реплика на брюкселското момченце,
което изглежда зло.