Каква полза, че има чудеса, ако не ги забележиш?
Внимателното вглеждане е чудото.
Само едно листенце само на този цвят само на тази роза
пламти.

Взех тези снимки от страницата на Общинска библиотека „Искра“, които ме извикаха да отидем заедно в ОУ „Мати Болгария“.
Снимките са направени от Екатерина Трендафилова 🙂

Това е моят личен блог, тук пиша каквото искам да споделя със света. Днес искам да ви разкажа какъв щастлив час преживях.
Ами аз работя в Център за подкрепа на личностното развитие – Стара Загора.
Водя Литературен клуб „Без заглавие“. Как и накъде го водя… Аз съм най-възрастна сред участниците, но като цяло, интересуват ни думите и това, което може да се направи от тях. Просто аз съм си блъскала главата над тези загадки по-дълго, отколкото другите младежи в клуба.
Друг мой ангажимент в ЦНКИ е Националният литературен конкурс „Писма до себе си“. Това означава и че избирам наградите. Днес отидохме заедно с друг член на журито, госпожа Станислава Раянова, в книжарницата. Наградите са книги.
Ама не какви да е книги, а книги-мечта.
Имаме бюджет (наградният фонд се осигурява от Община Стара Загора и НЧ „Николай Лилиев“). В рамките на бюджета, и като знаем броя на наградите според обявения статут, и с помощта на експерти от книжарница Хеликон – Стара Загора, мамооооооо, избрахме най-красивите издания за деца и младежи!
Не е лесно, хора, сто пъти мислихме и премисляхме, книгите, от които се лишихме – от сърцата ни са се късали… и пак… какво блаженство! Кума Лиса в кокошарник, Мария Донева в детската секция на книжарницата…
И дори не ме беше срам, защото тези книги не са за нас, за децата са… за талантливите поети и писатели на възраст между 10 и 20 години… по-късно ще ви кажа от колко градове и села, от колко школи, ателиета, клубове и кръжоци…
Даже малко ми се реве, като мисля за това.
Другия път, като чуете някой да твърди, че днес децата не четат и не пишат, погледнете го с погнуса и елате да си говорим за щастие, за надежда, за спокойната и радостна увереност, че утре светът ще отиде в ръце, по-добри от нашите. А ние има какво да направим за това и има какво да им дадем на тези деца.
Хвалейки се, показвам:

Красивото момиченце на снимките е младши експерт по детска литература госпожица Рая Раянова, моя приятелка, благодаря.

Да, аз съм пристрастна и се гордея с това.
Обективно е вдъхновяващо и замайващо от радост да видиш деца, които са отделили от личното си време, за да работят нещо незадължително, а по сърце и по желание; да познаваш учители, които създават нов свят, хора, отдадени на някакво изкуство, които го преживяват и споделят. Аз познавам такива хора, видях ги в Нова Загора, ръкоплясках им, смях се, а ми се ревеше, толкова е трогателно и хубаво.
А субективно ми хареса особено много, защото моята част от работата е свършена отдавна и сега просто трябваше да отида и празнувам.
А сега ще кача тук малко снимки от Нова Загора и от представлението, с което Театрално ателие „Мигчета“  с ръководител Станиела Хаджиева откри официално Осмия фестивал на ученическите театри „Арлекин“.

Благодаря ❤

Щастлива съм, че участвам в това, защото е красиво и ме срещна с хора, които обичам.

Това е плакатът за първия ни концерт, точно преди началото му се видяхме за пръв път на живо с Марина и с Антони. Венци го познавах от преди.
❤

Не бях надниквала в тази статистика от година-две.
Лелееее!
Колко много хора обичат стихотворения и криви играчки! И колко равномерно сме пръснати по света…
Само от местата, оцветени в сиво, никой не е надниквал тук. То може би точно затова е сиво, нали.

Със седем думи – в събота сутринта бях на детски концерт.
Сега разбрахте ли защо лапидарността е хубаво нещо, но някой път никаква работа не върши?

Защото за да стигнем до концерта, от предната вечер тръгнахме двете с Яничка от Стара Загора към Пловдив. Беше тъмно и страшно, дълбока нощ, ние към 7 вечерта тръгнахме, а тъмното си е тъмно, и имаше много бързи коли, които профучаваха край нас, и безброй табели и отбивки, обаче Яничка освен оперна дива е и супершофьор и окото й не мигна (аз наблюдавах – не, не мигна!), и ние стигнахме изключително благополучно до вдругиденшната европейска столица на културата.
И после бяхме в къщата на операта, и там се запознах с Роси – пък ние сме се срещали косвено на една друга Коледа с нея, и живеем на две пресечки в СтЗ, ама там се видяхме, и с Жоро Динев, и незабелязано изпихме някои божествени напитки, докато си бърборехме до еее, до няколко часа.
А на сутринта отивам аз на концерта, тълпа от зрители, купуват си билети, и последното местенце на последния ред на балкона даже пълно с публика.

Аз мислех, че културната ми 2018 е приключила, и изведнъж – за десерт и награда – детската академия на госпожа Опера.
Случвало ли ви се е да гледате как дечица танцуват народни танци, или рецитират стихотворението за буквите, или пеят страхотни песни от най-хубавите музикъли за деца… и дори вашето детенце да не участва, както се смеете, на вас ви потичат сълзите, защото толкова много се гордеете и обичате тези малки човечета, които са се трудили и са научили красиви неща, и как да ги споделят…
Нещо такова получих като награда и подарък.
Даже имаше и две песни, на които направих думичките и сега ги чух за първи път…

Голяма работа е това.
Да правиш песни и да ги поднасяш на света като букет от музика и думи, а той, светът, да подсмърча изчервен от радост и вълнение и да снима с всичките си телефони.
После имаше торта.

Хайде, догодина – още торти!

Ето ви и малко размазани снимки, правени от седемнайсти ред.

Аз съм това.
Снимките са от деня, в който гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в „Ромен Ролан“. Закъснях за часа. Току-що бях получила хубава новина за мой близък. Не можех да спра да се смея. Пях!
Виж каква съм смешна, и, не знам, дали наистина си личи как се чувствах? Добри деца, светъл ден.
Днес фейсбук ми показа снимките. Благодаря ❤

Тази година реших да не лепя, да не рисувам, да не бродирам. Реших да бъдат снимчици.
Вече са надписани, украсени, сложени в пликове, адресирани, имат си марки. 
Остава да минат още няколко дни и да стане прилично да ги изпратя. Обичам това време.

В един ден да получиш най-страхотната новина, но пък да объркаш сто други работи, да се зарадваш за успех на приятел, но пък да се скараш с колега и взаимно да се засегнете, да се измориш ужасно, да се правиш, че не забелязваш как някой се държи незаслужено лошо с теб и успява да те отдалечи от други обични хора, денят да е дълъг около 16 часа, но да е зимен и да се е стъмнило отдавна, по недоразумение да разочароваш човек, на когото държиш и да му помрачиш празника, и да си навъртял доста километри пеша, и дъждецът, който уж едва пръскаше, вече да ти мокри гърба през дрехите, и да е много студено, и зъбите да изкрещят изведнъж БОЛИМ!!!, и да ти остават последните триста метра до вкъщи, а те са на баир, и много да ти тежи чантата,
след последния завой към къщи да видиш как елхата свети
и да си спомниш за новината от сутринта.