Поучавам във фейсбук message request от непознат гражданин на средна възраст, ако се съди по снимката.
Отварям и чета следното съобщение:
И аз като всеки пишещ човек (почти)харесвам това, което съм написал, но като човек, който не се взема много насериозно мога дя призная, когато някой е по-добър от мен. Е, признавам! Вие сте! Ще се радвам да се запознадм лично. Аз съм този, за който народът пей:
Мома и млада булка, гей
и стара баба сън лелей,
мечтай да я сайдиса ней
мъжественият, мощен бей. Приятна вечер.
Аз… изпитах смесени чувства. От една страна, човекът ме признава. От друга страна… Да.
Два дни по-късно.
Осъзнавам, че аз съм съчинила онези стихове по-горе.
Ивелин Керанов поставяше „Има ли смисъл да се убива мечка“ от Панчо Панчев в театъра в психиатрията и ми поръча да съчиня прослава за Халил бей.
Ми… съчиних. Седнах и изпрасках прославата, написах сто куплета ей така, без да ми мигне окото, просто за купона и от лиготия, после от тях в пиесата останаха три-четири.
Намерих ги в чернова в пощата си.
На изток изгрев пламеней.
Когато слънцето огрей,
то първо чуди се – къде й
най-славният от всички бей?
Настане утро. Славей пей.
Овца възторжено проблей.
Безгрижно целий свят се смей,
че тук е най-добрият бей.
Той всичко знае и умей,
таланти всякакви владей,
с една ръка убива змей,
защото е безстрашен бей.
Мома и млада булка, гей
и стара баба – сън лелей,
мечтай да я сайдиса ней
мъжественият, мощен бей.
В сърцата ни любов ще зрей,
душата вечно ще копней,
щастлив е всеки, що успей
поне да зърне този бей.
Прекрасен като чародей,
и легендарен кат Персей,
авджийски роден Прометей
е нашият митичен бей.
Когато нощем се стъмней,
в Авджийско ясно слънце грей,
злодей да стъпи тук не смей,
защото нас ни пази бей.
Да бъде жив и да живей
до хилядния юбилей,
и даже още да младей
любимият ни сладък бей.
Тук всеки е халилофил!
Как тъй красив си се родил?
Защо си тъй чаровно мил?
По-славен даже от Ахил!
Сто каци вино си изпил,
на Бойко капата си скрил,
и топлата вода открил,
богатствата ни умножил,
по-миризлив от карамфил,
по-мощен от товар тротил,
стотици тигри си убил,
преборил си се с крокодил,
чудовища унищожил,
зверища страшни укротил,
и всичко живо възхитил,
най-баш-авджията Халил!
Всичко. Се. Връща.
…
Хахахааааааааа!
Нали! 🙂
Както се казва – дай Боже всекиму такова признание!
Ъъъъ…. Не знам! 🙂
…на мен са ми малко страшнички препратките, защото никога не знаеш като как точно са разпознати от другата страна, която ги използва…може пък да е скрит талант хуморист…аз си имам едно сравнение, употребено за мен, над което още се блъскам, дори не знам, дали е употребено като устойчив фразеологизъм- че съм „само три минути така“ – дали е защото не мога да се сърдя или си има подтекст?? Трудничко е с употребите, всички думи си имат различен живот
Така е, точно така е.
Мила Мария, дано да не те обиждам с незначителните си разсъждения…твоите неща ме карат да мисля, аз приемам това за изкуство, когато нещо ни кара да мислим