Неудобни за спасяване

Това не е позитивен текст. Целта ми е да ви разваля настроението. Целта ми е да споделя с вас мислите си, за да станат те и ваши мисли. Правя го, защото виждам огромен проблем, а не знам как той би могъл да се разреши. Трябва да се задвижи някакъв обществен механизъм, който в нашата държава не работи ефективно. Въпреки това, знам ли, може един от вас, които четете това, да обърне внимание и макар и с нещо мъничко, макар и само за час или за ден, да подобри живота на друг, който е в нужда.
Няма степени на злото. Всяко зло е абсолютно, всеки ужас, болка и отчаяние са единствени и безкрайни в мига, в който някой страда.
Но в тези дни все по-често си мисля за домашното насилие сред възрастните хора. Когато живеят сами и затворени у дома двама, да речем, 70-годишни съпрузи и мъжът пребива жената… и може дори да няма съседи, които да чуят, защото най-близката обитаема къща е през две улици. Пък и да чуят, и да се намесят, какво? Възрастните хора просто нямат биологичен ресурс да станат, да тръгнат, да променят живота си.
Или още по-тежкият ужас – самотен възрастен родител, пребиван и тормозен от порасналите си деца.
Има много такива случаи. Без да се замислям много, веднага се сещам за примери.
Ето.
Понякога от домашно насилие страдат хора, които не са симпатични.
Ти я срещаш всеки ден тази, не поздравява, или пък напротив – оглежда те от глава до пети и не пропуска да подметне завистлива злобна забележчица. Възрастна жена, може да са се събирали с баба ти да плетат и да си клюкарстват кротко. Баба ти я няма вече от 20 години, а тази злобарка си живее. Дори децата й не я поглеждат, внуците не са идвали на гости кой знае от кога, може и в чужбина да живеят, и тази проклетия кукува с още по-неприятния си мъж. Някой път може и да си се чудил кой от двамата е по-противен – дали тя с нахалството си, или пък той с гадния поглед. Може да си си казвал – така им се пада – цял живот да се търпят, какво по-голямо наказание.
Ами ако не се търпят? Има още

Смешно човече в розова стая

Картинка

 

Аз съм това.
Снимките са от деня, в който гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в „Ромен Ролан“. Закъснях за часа. Току-що бях получила хубава новина за мой близък. Не можех да спра да се смея. Пях!
Виж каква съм смешна, и, не знам, дали наистина си личи как се чувствах? Добри деца, светъл ден.
Днес фейсбук ми показа снимките. Благодаря ❤

 

Всичко се връща, хора!

 

Поучавам във фейсбук message request от непознат гражданин на средна възраст, ако се съди по снимката.
Отварям и чета следното съобщение:
И аз като всеки пишещ човек (почти)харесвам това, което съм написал, но като човек, който не се взема много насериозно мога дя призная, когато някой е по-добър от мен. Е, признавам! Вие сте! Ще се радвам да се запознадм лично. Аз съм този, за който народът пей:
Мома и млада булка, гей
и стара баба сън лелей,
мечтай да я сайдиса ней
мъжественият, мощен бей. Приятна вечер.

Аз… изпитах смесени чувства. От една страна, човекът ме признава. От друга страна… Да.

Два дни по-късно.
Осъзнавам, че аз съм съчинила онези стихове по-горе.

Ивелин Керанов поставяше „Има ли смисъл да се убива мечка“ от Панчо Панчев в театъра в психиатрията и ми поръча да съчиня прослава за Халил бей.
Ми… съчиних. Седнах и изпрасках прославата, написах сто куплета ей така, без да ми мигне окото, просто за купона и от лиготия, после от тях в пиесата останаха три-четири.
Намерих ги в чернова в пощата си.

На изток изгрев пламеней.
Когато слънцето огрей,
то първо чуди се – къде й
най-славният от всички бей?

Настане утро. Славей пей.
Овца възторжено проблей.
Безгрижно целий свят се смей,
че тук е най-добрият бей.

Той всичко знае и умей,
таланти всякакви владей,
с една ръка убива змей,
защото е безстрашен бей.

Мома и млада булка, гей
и стара баба – сън лелей,
мечтай да я сайдиса ней
мъжественият, мощен бей.

В сърцата ни любов ще зрей,
душата вечно ще копней,
щастлив е всеки, що успей
поне да зърне този бей.

Прекрасен като чародей,
и легендарен кат Персей,
авджийски роден Прометей
е нашият митичен бей.

Когато нощем се стъмней,
в Авджийско ясно слънце грей,
злодей да стъпи тук не смей,
защото нас ни пази бей.

Да бъде жив и да живей
до хилядния юбилей,
и даже още да младей
любимият ни сладък бей.

Тук всеки е халилофил!
Как тъй красив си се родил?
Защо си тъй чаровно мил?
По-славен даже от Ахил!

Сто каци вино си изпил,
на Бойко капата си скрил,
и топлата вода открил,
богатствата ни умножил,

по-миризлив от карамфил,
по-мощен от товар тротил,
стотици тигри си убил,
преборил си се с крокодил,

чудовища унищожил,
зверища страшни укротил,
и всичко живо възхитил,
най-баш-авджията Халил!

Всичко. Се. Връща.

За стихотворенията – 8

 

За стихотворенията, и по-точно за римата. 

Че римата не прави един текст стихотворение, нито пък липсата на рима, отдавна го знаем.

Тия дни в разговор ми хрумна един пример, доста ясен, записвам го тук, за да го предоставя за ползване.

Да смяташ, че единствено римуваните стихотворения са стихотворения, то е същото като да смяташ, че само синеоките жени са жени. Ти може да харесваш синеоки, може да харесваш единствено синеоки, но това не значи, че не-синеоките са по-малко жени.

И знаете ли, сигурна съм, че Омир харесва това.

 

За скъпоценното

 

Много хора могат прекрасно да си живеят и без бижута, но за мен бижутата са ценни и незаменими.
Човечеството ги изработва и ги носи още от древността.

Техният смисъл е да украсяват, да свидетелстват за богатство, да изразяват чувства, да ни връщат към спомени, да открояват индивидуалността на този, който ги е изработил, и на другия, който ги носи; те се предават в наследство, те са талисмани и ни закрилят, те са част от нашите свещени ритуали. За един са каприз, за друг са необходимост. Един никога не е носил бижута, друг без тях се чувства, все едно е гол. Бижутата са разточителност, лукс, но и нещо естествено като усмивката.

Бижутата са красиви по дефиниция. Дори когато са закачливи и забавни, в тях има нещо празнично, извън-ежедневно, което предава блясък на деня. Красотата им се предава и на приносителя, те подчертават грацията на жената и силата на мъжката ръка.

Модите се сменят и в едни времена се носят колиета от платина с диаманти колкото лешници. В други времена – колиета от бетон. Честно, виждала съм колиета от бетон. Модата принажда стойност, окото свиква, бетонът е красив, поне за известно време, докато трае общественият договор по този въпрос.
Някои бижута имат приложен характер – копчета, токи – други пък затрудняват ходенето или не могат да се носят от сам човек.
Има бижута за всеки повод и ситуация. Не върви да си сложиш тиара, за да отидеш да изхвърлиш боклука. Не върви да се накичиш с пластмасови гривни от зрънчо, когато отиваш да се бракосъчетаваш. Не можеш да откажеш гердана от макарони, който детето ти е направило за теб, защото с този гердан ти си най-хубавата мама на света.

Ние у нас имаме златна обица-кошничка с буквата М, един брой. Имаме скъсана гривна от сребърни монети с лика на цар Борис. Имаме пръстена с детелинките от лелка Мичи и един бял пръстен от майка Мими, вероятно железен. Аз нямам брачна халка, след като ме ограбиха в Борисовата градина посред бял ден. За онези момчета с пистолета моята брачна халка е означавала една доза, за мен означаваше семейство и любов. Бижутата пазят чувствата и спомените ни; пазят ги дори по-добре от нас самите.
Някога някой ще подари моя пръстен на друга жена, и те ще се обичат завинаги. Не като нас.

Имам любима дървена гривна с меченце. Имам и златни, и сребърни, и хартиени, и стъклени украшения. Кой друг ще тръгне с хартиени лодчици на ушите? Има кой, познавам няколко като мене. Много сме, силни сме. За някого любимите ми бижута може да са нелепи, твърде екстравагантни или твърде старомодни. Затова аз имам такива, а той си няма.

По бижутата се разпознаваме. По кръстовете са се разпознавали християните. Ръката на Фатима, свети Антоний. Синьо око на златна безопасна. Розов кварц за любов, пирит за приятелство, планински кристал за бистра мисъл и спокойни сънища. Дайте аметисти на тоя пияница, да се кротне.
Дайте диаманти на годеницата, дайте сребърна паричка за каната с вода, дайте златни монети за очите на покойника.

А сега заместете „бижута” със „стихотворения”.

Снимки от Детския отдел на библиотеката

Картинка

 

Обичам, когато малките се чувстват приятно и свободно, и обожавам, когато големите се смеят на глас и на всички ни е весело и интересно.
Отстрани (от лявата страна, откъм коридора) срещата ни е изглеждала така:

 

Снимките направи Деница Тодорова.