„Без заглавие“ на Маратона на четенето

Картинка

 

Това направи празника още по-хубав за мен. Жалко, че не бяхме съвсем всички, но следващия път ще се съберем.
Снимките са от моя фотоапарат и от страницата на Библиотека „Родина“.

Бях в прогресивно училище!

Картинка

 

В Основно прогресивно училище в София. Хареса ми.
Беше шеметно такова, с много будни деца, преливащи от въпроси.
И утре ще бъде шеметно, защото ще имаме Маратон на четенето – като се започне от 8 сутринта, чак до… ще видим утре 🙂
От днес – това:

 

Моята теза за щастието

 

Доктор Толев много пъти ми е казвал, че щастието е липса на нещастие.
Ами не, Тошко.
Това е все едно да кажеш, че любов е, когато не те мразят.
Да направим стъпка напред.
Когато не си нещастен и не те мразят, е кота нула.
Когато знаеш буквите и си базисно грамотен, е кота нула.
Щастието е…
Щастието е да си пълноценен и полезен, и в този момент направиш нещо, което само ти и точно ти можеш да направиш, а хората, за които е предназначено, да го видят и да го оценят. Може да е прашинка, но да попадне за част от мига в лъч светлина и да блесне, и който трябва – да я види.
И любовта е, когато си приет в пълнотата си (дори да си слабичък), с цялата способност за щастие и нещастие, която носиш.
И това да се случва не за миг. Да бъде постоянно, усърдно, щателно. С високо КПД.
Да имаме щастие и любов.
Късмет с кафето. От новогодишната баница. Поради труда си. Защото сме такива личности.
Защо не?

Добавям стихотворение на доктор Толев, защото той е моят любим поет:

Не мога да не вдишам пролетта!
С уханните нюанси на зелено!
И толкова безплатна красота.
Освен това, съвсем не е студено.

Не мога да не видя този ден!
Със слънчице, доколкото ще трябва.
Светът е хубав, чист и подреден.
И много искам във това да вярвам!

Едно интервю снощи

Видео

 

Доста е смущаващо, и вълнуващо. И като награда без повод. Похвала. И да се запознаеш с човек, който се държи така мило, че не можеш да не го харесаш. Може да станем приятелки наистина! Цялото преживяване – срещата, интервюто, докато чаках да го излъчат, и после ехото му – неочаквано силно и топло – всичко това е едно такова… детска радост.
Една малка част от мене вика – голяма работа, все едно телевизор не си виждала; обаче останалите части й отговарят – ма ти луда ли си?! Да, голяма работа е някой да ти даде минути, през които да говориш за нещата, които са важни за теб.
Аз предупредих, че от политика не разбирам; това понякога дори е плюс…
Катя Тодорова и нейните колеги от предаването Панорама ми подариха един чудесен ден, когато дойдоха в Стара Загора за интервюто; с днешния дните станаха два, защото си писах и се чух с приятели, които не бяха се обаждали скоро.
Благодаря ❤

Ето го, да стои за архив в блогчето: Мария от рода на хвърчащите хора

И какво заглавие, а?

Честит девети рожден ден, блогче!

Картинка

 

За 9 години колко неща дойдоха и после си отидоха, а този блог стои непоклатим.
Бръмбарите в главата ми са удовлетворени. Имат своя трибуна, изказват се на воля.
И аз съм доволна, че имам още един рожден ден през годината, да си го отбелязвам по живо – по здраво.
Благодаря ви, че се срещаме и тук.
Следват няколко случайни кадъра от къщи,  ей така, от радост.

Има надежда

 

Детенцето ми си дошло за празниците зимата, излизаме да изпием първото си кафе заедно.

По улиците мръсотия, кал от ремонтите, мрачни минувачи, надменна сервитьорка,  минават просяци през пет минути и ако не им дадеш пари те кълнат,  някакви хора грубиянстват и си крещят. Викам си, това моето няма да се върне повече, и го разбирам.

На улицата видимо луд човек, ама луд по цялата глава, ни фиксира с поглед, отправя се насам, спира на половин крачка от нас и със странен, като женски глас, ни казва:

– Честит празник, да сте живи и здрави! – и рязко отминава.

Поглеждам си сина, а той се усмихнал, и ми вика:

– Имало и нормални хора тук! Има надежда!

Значи и за мен има.

 

Принцеса

Картинка

 

Това е тя. Зад кулисите се вслушва в гласовете на публиката.
Влизат в салона.

 

После спектакълът започна.

В тъмното Принцът прошепна:
– Принцесооо…
А едно момиченце от публиката каза:
-Да?

По време на спектакъла не правих снимки, защото е селско и неправилно. След спектакъла имаше поклон, после с Ваня и Ива се снимахме.

 

Сега да пожелаем дълъг живот на „Въздушната принцеса“.

Тук кукли държат котка:


Аз помолих да ми дадат един плакат и го заковах на вратата на стаята ми.

 

А точно в този момент пия изветряло бяло фраголино и няма никакви изводи от всичко това. Красотата преминава през очите ни и може би все нещичко от нея остава в нас.