Ако ме забравиш

 

Ако ме забравиш, ще изчезна –
все едно не сме живели никога,
все едно преди не ни е имало,
и какво, ако сега ни има?

Страх ме е, че може би не зная,
че не си ме спомняш
и не знам, че ме няма
и не съществувам –
както клон на паднало дърво
си въобразява, че е жив
(соковете носят бавна поща).

Може. Но дори да е така,
трябва да остана и да дишам –
ако спра да дишам – ще изчезнеш,
и тогава ще умра от мъка.

 

Най-лесните кукли за пръсти

 

В скоро време ще дойдат една група малчугани да ги забавлявам и като си помислих, ето какво измислих.
Ще си съчиняваме истории, но за да участват непосредствено всички деца, реших да си направим куклено театърче с кукли за пръсти. Така героите ще се виждат и ще си общуват, ще могат да се намесват в действието и да се разхождат от приказка в приказка.
Направих 20-30 примерни герои, само не съм ги залепила, за да не се смачкат преди да са влезли в употреба. Те, децата, и сами ще могат да си нарисуват, каквото им хрумне. Не знам по-лесно от това.
Спомних си, че на Панаира на книгата тази зима издателство Точица така представи „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“. 
Добрият пример трябва да се следва!

Злато!

 

Нева ме помни! Адреса ми знае!
Явно е, ясно е Нева каква е!

Скита, пътува и картички праща.
Рейса изпуска, но все пак го хваща.

Хвърля се, пали се, взима участие,
всичко за нея е страст и пристрастие –

значи и аз! И от гордост надута,
страшно държа тази вест да е чута:

Пролетес, есенес, зиме, на лято
Нева е, Нева е, Нева е злато!

 

 

Ама много Долна!

 

Когато репетицията е на привършване, нагласят се микрофони, танцьорите тропат, колоните гърмят със страшна сила, до началото на концерта остават 30 минути, а поздравителните адреси от цялата страна не спират да прииждат и едва смогваш да запишеш подателите:

🙂