Това е истински случай!
1. Купих си една тениска за 35 лева. Не знам на вас как ви се вижда, на мен ми се вижда много… за тениска… Но тази има картинка с мишленца! (вж. фиг.1) И тя ми е необходима! Това е разход за работно облекло, аз ще бъда с нея на 13 юни, когато ще представим в София „Мишките отиват на опера” с трио Дивертименто. Важно е човек да има тениска с мишлета, в края на краищата.
И я купих.
Свалих етикета с цената, но не можах да го забравя. Гризе ме… като мишка ме гризе.

И реших да поправя работата.

2. Отидох в Пепко и си избрах тениска, да речем – едноцветна, за 5 лева.
Така ми ставаха две тениски за 40 лева, значи – всяка по 20 средно.
Не, пак е много.
Ако си взема три от тези, евтините, ще станат 4 тениски за 50 лева (по 12,50 парчето).

3. Ама… аз имам планини от тениски! (фиг. 2, фиг. 3)

Имам буквално десетки… някои от тях – никога необличани. Кака ми е подарила, пък и аз съм си купувала през годините.
И си викам, ако вече съм дала 35 лева, и извадя някоя, която си имам, но не съм носила, ще ми станат две нови за 35.
А ако извадя три неносени или пък забравени отдавна, ще ми станат 4 за 35 лева. Ако извадя 6… Ако извадя 10…
И така, само със силата на логиката и въображението, тениската с мишленцата ми излезе за под левче.

4. Такава спестовна и уредна, да се чуди човек защо все още съм мома.
И аз не знам защо.