Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Мария с крила

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤

Литературен клуб „Без заглавие“ възобновява своите срещи всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора на ул. „Захарий Княжески“ 71, ет.3.
Нямам търпение да се съберем и да се видим пак!
Приемаме и нови участници.
Идеалният кандидат е момче или момиче на възраст между 8 и 12 клас, да обича книгите, да пише стихотворения или проза, да обича да фантазира.
На нашите сбирки всяка седмица ние играем различни литературни игри, пишем различни текстове, редактираме, обсъждаме книги, говорим си за каквото обичаме. Участваме в различни събития, свързани с литературния живот в града. През пролетта издаваме книга с най-хубавите текстове, написани през годината.
Заниманията са напълно безплатни.
Първата ни среща за новия сезон ще бъде на 1 октомври.
Добре дошли!

С Роси Михова за Офнюз – „Мое е това, което съм дала“ – ТУК
И с Людмила Еленкова за Лира.бг – „Хиляда смешни котки означават хиляда усмивки“ – ТУК

Благодаря за вниманието и за интересните разговори!

снимка: Роси Михова

Живееше Съчко, добро същество,
във своето старо фамилно дърво.
Щастлива бе Съчка – съпруга любима.
Отглеждаха в мир синовете си трима.

Обичаше той сутрин рано да става,
да скача, да тича, да се упражнява.
Обаче един ден какво му се случи…

Ето, виждате ли го, как тича на корицата?
Отпечатали са го в Китай, и той от там тича до Пловдив, от Пловдив – до книжарниците и дори на Алея на книгата, където ще го представим най-официално в събота от 12 часа.

Това е една от най-популярните книги на Джулия Доналдсън, преведена на много езици, а вече и на български. Илюстрациите са на Аксел Шефлър.

Съчко е много мил и аз го обичам. Това е една от съвсем малкото приказки, в които герой е таткото. Обикновено вниманието е върху малките – деца, внучета, (царски или бедняшки) синове и дъщери, ако е за животни – седем козленца, три прасенца… Все са дребосъчета, за да може дечицата да се поставят по-лесно на тяхно място, да преживеят във въображението си всички приключения и да победят.
Съчко е татко.
Една сутрин както обикновено той излиза от къщи – и после му се случват какви ли не неща, които му пречат да се прибере при децата си. Той пътува, участва в какво ли не…. накрая спасява… няма да ви кажа кого! Съчко е като Одисей за малки деца.
Приказна, човечна, мила история, а това, че е в стихове, според мен я прави още по-хубава за четене.
Да си гушнеш детенцето и заедно да разглеждате, да си показвате разни интересни неща по картинките, да повтаряте приказката чак до Коледа, а после да продължите наизуст.
Ако искате, заповядайте в събота в 12 часа на Алея на книгата, да ви я прочета. Елате с децата!